Правителството в Атина внесе за обсъждане в парламента законопроект с нови мерки за икономии, поискани от кредиторите в замяна на следващ транш от спасителните заеми. Мерките са били обсъдени на телеконферентна връзка между представители на кабинета и институциите. Законопроектът е от близо 600 страници и съдържал общо 110 мерки, предписани от кредиторите.
Гръцките медии определят мерките като „главоболие“ за кабинета Ципрас, като най-болезнени сред тях са ускореното уреждане на необслужваните заеми и ускорението на онлайн търговете за недвижимите имоти на длъжниците. Дълговете им се оценяват на близо сто милиарда евро, пише вестник „Български новини“.
Друга мярка е свързана с промените в синдикалния закон, които предвиждат ограничения при свикването на стачки. Заложените в проекта регулации предвиждат стачки да се организират само при наличието на по-голямо синдикално мнозинство. За такова ще се смята гласувалите 50 плюс един членове на профсъюза.
Проектът включва орязване на семейните надбавки и доходи, промени в трудовото законодателство, облекчени правила за уволняване на служители, регулации за свободните професии и други. Мерките са условие за финализиране на третия преглед на спасителната програма. По тях предстои да се произнесат и финансовите министри от еврозоната на срещата на 22 януари. При одобрение Гърция ще получи поредния транш. Възможно е сумата да надхвърля очакваните пет милиарда евро. Гърция е възможно да остане под надзора на кредиторите, докато не погаси и последния си заем.
Според анализаторите „мерките ще засегнат най-вече избирателите на лявата партия СИРИЗА на Алексис Ципрас“. Премиерът Ципрас е оптимист и вярва, че Гърция ще успее да приключи спасителните програми и да излезе от кризата още през тази година, но това за момента остава само в сферата на добрите намерения.