Преди четиридесет и пет години автоматизираната станция "Луна-21" с "Луноход-2" направи меко кацане на спътника на Земята. Холдингът „Российские космические системи" за първи път публикува разсекретения доклад за работата на станцията и проблемите на борда до последния контакт с апарата, пише Блиц.
В документа подробно се разглеждат проблемите, възникнали по време на мисията, и вариантите за тяхното решаване. Системата за дистанционно управление на лунохода е действала от 16 януари до 10 май 1973 година, при което повечето прибори за връзка са били изправни дори след изтичането на работния им ресурс. Полученият от конструкторите уникален опит впоследствие е бил използван при създаването на други апарати за изследване на планети от Слънчевата система.
Разсекретеният документ се състои от две части: в първата се описва работата на комплекс на бордовата апаратура със системата за телевизия с нисък обхват, във втората – наземният комплекс за връзка „Сатурн-МС“. Тези прибори са отговаряли за управлението на „Луноход-2“, позволявайки да се получава изображение от повърхността на спътника.
Наземните изпитания на бордовото оборудване са се провели през есента на 1972 година. Тогава специалистите от "Лавочкин" са намерили недостатъци в работата на някои прибори на системата за далечна радиовръзка, но те са били отстранени впоследствие. Изпитанията са били толкова подробни, че едно от устройствата изцяло е изчерпало своя ресурс.
Първата сериозна забележка към апарата за дистанционно управление се е появила едва на 250-ия сеанс на връзка - командата "стоп" за лунохода, движел се към кратер, е трябвало да бъде зададена три пъти. В доклада се цитират и сравнителни данни на системите за телевизия с нисък обхват, която е била "очите" на шофьорите на "Луноход-1" и "Луноход-2".
Модернизирането на системата е позволило на втория апарат да се придвижва доста по-бързо. Въз основа на този опит се е планирало да бъдат внесен корекции в следващия луноход. В документа има и данни и за работата на оптично-лазерния канал за връзка и определянето на координатите, който е бил изпитан в хода на мисията "Луноход-2". На 306-ия сеанс на връзка за първи път в историята информация е била предадена чрез оптично-лазерен канал по посока на Луната и обратно - по радиоканал.
Тази система, получила името "Сейм", се е състояла от бордови фотоприемник ФА010 и наземни телескопи, оборудвани с лазер. Фотоприемникът е регистрирал излъчването на лазера на наземния пеленгатор, а бордовата апаратура на "Луноход-2" е предавала на Земята радиосигнал. Това е позволявало точно да се следят координатите на "Луноход-2" на разстояние от над 380 000 километра.
В доклада също се говори и за приключването на работата на "Луноход-2". На 503-ия сеанс на връзката температурата вътре в апарата се е повишила до 43-47 градуса. След това луноходът не е установявал връзка.
"Луна-21" е достигнал повърхността на спътника на 15 януари 1973 година, приземявайки се в източната покрайнина на Морето на Яснотата, вътре в кратера Лемоние. Доставеният от станцията апарат "Луноход-2" на практика не се е различавал от своя предшественик. Масата му е била 836 килограма.
За четири месеца луноходът е изминал 42 километра, предал е на Земята 86 панорамни снимки и около 80 000 телевизионни кадъра. Той е излязъл от строя заради прегряването отвътре на корпуса. Смята се, че това се е случило заради случайно попадане на грунд.