На 5 март1940 г. 1940 г. – Членовете на съветското политбюро на КППС издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници / 14 736 лица / и затворниците от затворите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като не подлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт. Предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт.
Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и съгласието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази записка Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 с препоръчаното от Берия съдържание.
Масовите гробове на Катинското клане са разкрити случайно. На 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германците точното място на масовите гробища. На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. При телата са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза в Краков. Сред експертите подписали протоколите е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.
Москва реагира два дни след съобщението на радио Берлин. Това припомня в блога си бившият ни посланик в Полша Александър Йорданов.
В съобщение на Совинформбюро излъчено по радиото и публикувано във в. „Правда“, за клането са обвинени „немските нашественици“. След отстъплението на немската армия в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са поставени фалшиви документи. Подготвени са фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“, на 13 януари 1944 г. Политбюро създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“.
През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „Болшая советская эниклопедия“ се разказва за Хатин, а не за Катин. През 1978 г. на мястото на Катинското клане се поставя бетонов стелаж с надпис: „На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира паметник посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. През 1990 г. съветската власт сама отстранява фалшификата. През 1946 г. Нюрнбергският съд отказва да обвини Германия поради липса на доказателства. На 22 декември 1952 г. в САЩ е създадена комисия към Конгреса, която прави свое проучване и излиза със заключителен доклад, в който призовава за организиране на международен трибунал, който да осъди виновните за това престъпление срещу човечеството съветски власти.
През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“ . На 14 април 2010 г. президента на Русия Дмитрий Медведев признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент приема декларация, която осъжда Катинското клане.