На 11 юни 1987 г. Маргарет Тачър е избрана за трети пореден път за министър-председател на Великобритания.
Маргарет Тачър ще остане в учебниците по история като най-дълго управлявалия премиер на Великобритания през ХХ-ти век. Тя заемаше този пост от 1979-та до 1990-та. В този период Тачър задвижи обхватни икономически и социални реформи. Тя съкрати социалните облаги и намали субсидиите за държавните предприятия, а това доведе до масови протести, особено от страна на синдикатите. Тъкмо на Тачър обаче се удаде успешно да ограничи влиянието им, независимо от традиционната им сила. И изведнъж цяла Европа заговори за "тачъризма".
Онова, за което бизнесът във Великобритания я славослови, дава обаче и повод за редица критики. Реформите и безпримерните приватизации на държавни фирми, както и почти безкритичното пропагандиране на свободната пазарна икономика разсипаха много съдби. Броят на безработните се увеличи до рекордното ниво от над три милиона души.
Тачър ще се запомни с успешно водената война за Фолклендските острови, макар Аржентина и до днес да смята бившата управничка от Даунинг Стрийт за военнопрестъпник, дал заповед за потапянето на военния кораб "Генерал Белграно" и отговарящ за смъртта на 323 души, намирали се на борда му. Доста критики породи ангажимента й за освобождаването на чилийския диктатор Пиночет, само защото й беше оказал помощ по време на войната срещу Аржентина.
И до днес европейските дипломати с ужас си спомнят за 1984-та, когато Маргарет Тачър успя по типично неотстъпчивия си начин да издейства т.нар. "британски изключения" (става дума за това, че страната плаща по-ниски вноски към общия европейски бюджет, отколото би следвало). По онова време тя беше заявила чисто и просто: "I want my money back" (Искам си парите обратно). Този не особено дипломатичен подход обаче се оказа изцяло успешен. Преговорната тактика на винаги изрядно облечената жена с "бетонна фризура" неслучайно беше наречена "handbagging" - говори се, че в решаващи ситуации тя решително удряла по масата с чанта.
По време на Обединението на Германия Тачър също играе решаваща роля. Както самата тя признава, представите й за Германия са били създадени под впечатлението на първите години от Втората световна война, без да се променят съществено и десетилетия по-късно, припомня „Дойче веле”. Тъкмо затова тя остава до последно решителен противник на Обединението. Когато става ясно, че все пак няма да успее да се наложи, тя прокарва поне условието да се запази следвоенното прокарване на границите.