Гладът не е непознато явление в САЩ, само че там не искат да назовават проблема с истинското му име. Думичката "гладуващи” умело се избягва. Това обаче не помага на 46-те милиона, които нямат пари за храна, пише "Дойче Веле".
Опашките пред пунктовете за раздаване на храна се извиват часове преди отварянето им. Тук са се наредили хора от долната класа на американското общество. Те са недвусмислено доказателство, че страната на неограничените възможности не е победила глада. Само го е изтласкала, при това с декрет.
През 2006 американското правителство взима решението да премахне "глада" от официалната статистика. Оттогава насам във Вашингтон се говори не за гладуващи, а за "домакинства с много ограничена сигурност на изхранване". Понятийната козметика разкрасява донякъде данните в проучванията, от които се вижда, че броят на тези, които не могат да си осигурят насъщния, е нараснал с 30 процента след избухването на голямата рецесия.
И социалните кухни не могат да помогнат на всички гладуващи
В град Нейпълс, един от най-богатите във Флорида, гладуващите са стотици. Не изглеждат като лумпени, а са съвсем нормални семейства - карат коли, носят бижута, мнозина имат работа. Но въпреки това парите за редовно хранене не им достигат. Гладуват и децата им, които отиват на училище без закуска, и възрастните, които се отказват от обед или вечеря, за да могат да плащат кредитите си.
Всъщност не би трябвало да е така, защото в Съединените щати съществува специална програма за предотвратяване на недохранването, хората я сравняват с купонната система. Става въпрос за най-голямата американска социална програма: всеки седми американец плаща покупките си благодарение на държавните помощи - 46 милиона души. Само миналата година броят на нуждаещите се е нараснал със 70 процента.
Купоните за храна съществуват от Втората световна война насам. Междувременно хартийките са заменени от чип-карти. Те би трябвало да спестят на своите собственици унижението, изпитвано при плащанията с купони на касите на супермаркетите. Купоните и техните получатели обаче и до днес не се ползват с добро име. Този, който получава държавни помощи, набързо бива класифициран като паразит. Единичните злоупотреби биват заклеймявани като постоянен проблем.
Високата цена на глада
За да бъде разбран срамът, който изпитват американците, изпаднали в бедност, трябва да се познават добре обстоятелствата. Във Флорида например до преди шест години безработица изобщо не е съществувала. До 2006 година регионът преживява почти безподобен разцвет, най-вече благодарение на стремително нарастващите цени на къщите. Тогава работата в строителството или в агенциите за недвижими имоти гарантира отлични доходи. След спукването на мехура с имотите обаче безработицата бързо скача и за момента се движи между 10 и 15 процента.
Държавата помага, но това, което отпуска, не е достатъчно, налага се да се включат и частни благотворителни организации, при които обаче храната също свършва далеч преди да са свършили опашките.
Както показват проучванията - изхранването на нуждаещите се излиза много скъпо: само през 2010 година нанесените на икономиката щети от недохранването са 166 милиарда долара. Изводът на авторите на изследванията гласят: "Цената, която държавата ни плаща за глада, е много по-висока от тази, която би трябвало да платим, за да му сложим край." Само че за целта декретите не са достатъчни. Има нужда от политическа смелост, каквато във Вашингтон не се забелязва.