Страните от каспийската "петорка" се споразумяха, че е възможно да бъдат полагани магистрални тръбопроводи по дъното на Каспийско море, съобщи казахстанският президент Нурсултан Назарбаев на регионалната среща на върха в град Актау, съобщи ТАСС.
"Всяка държава осъществява суверенното си право да използва природните ресурси в границите на своя участък от дъното. Наред с това е предвидена възможност за полагане по дъното на морето на магистрални тръбопроводи и кабели, като се спазват екологичните изисквания. Екосистемата на Каспийско море и всичките и елементи ще бъдат всячески защитени и опазвани", изтъкна Назарбаев.
Иран и четирите бивши съветски републики - Русия, Казахстан, Азербайджан и Туркменистан постигнаха принципно споразумение за подялбата на значителните залежи от петрол и газ в Каспийско море, проправяйки пътя за нови проекти за енергийни проучвания и изграждане на тръбопроводи.
Иранският президент Хасан Рохани обаче заяви, че определянето на границите по морското дъно ще изисква допълнителни споразумения между петте страни.
Близо 30 години петте страни спореха как да се раздели най-големият безоточен воден басейн в света.
И докато някои страни осъществяваха мащабни офшорни проекти като разработването на петролното находище Кашаган в шелфа на Казахстан, разногласията по правния статут на морето пречеха за осъществяването на други идеи. Една от тях е прокарването на тръбопровод, който би могъл да пренася природен газ от Туркменистан до Азербайджан, а оттам - до Европа, конкурирайки Русия на западните пазари.
Някои от страните спореха също за собствеността на няколко петролни и газови находища, което отложи разработването им.
Споровете започнаха с разпадането на Съветския съюз, който имаше ясно очертана каспийска граница с Иран. При преговорите с бившите съветски републики Техеран настояваше или морето да се раздели на пет равни части, или страните да разработват заедно всичките му ресурси. Никоя от съседките му не прие тези предложения, а три от тях - Русия, Казахстан и Азербайджан - на практика си поделиха северната част на Каспийско море.
Трите държави се опитваха да разработят спорните находища, като в някои случаи пращаха дори бойни кораби, за да сплашат фирми, наети от другите страни. В резултат на това никой от оспорваните проекти не напредна особено.