Всяка година през зимата в столицата на Бавария се събират десетки световни лидери, военни и експерти, за да обсъдят въпросите на сигурността. От 2015 г. Мюнхенската конференция, която този път ще се проведе от 15 до 17 февруари, е предхождана от публикацията на доклад за основните тенденции в света. Представеният на 11 февруари доклад за 2019 г. е озаглавен: „Големият пъзел: кой ще вземе частите?“, предаде агенция БГНЕС.
Германците се страхуват повече от усилването на САЩ, отколкото на Русия
Основната част от доклада от над 100 страници продължава главните теми от предишните години: изострянето на отношенията между Запада и Русия, новата външна политика на САЩ начело с Доналд Тръмп, включително конфликта САЩ и КНР, и мястото на Европа във всичко това. Завръщането на авторитарните супердържави са главното предизвикателство за либералния световен ред, изтласквайки на заден план тероризма, който доминира през последните две десетилетия.
Но ако Китай за САЩ са „дългосрочно предизвикателство“, Русия е въпрос на по-близка перспектива. Докладът споменава и за делото Скрипал, и за „ескалацията на враждебните действия в киберпространството“, и конфликта в Керченския проток. „Действията на Русия могат да бъдат интерпретирани като опит да се демонстрира, че тя, както и преди е по-силна, отколкото мисли Западът, и че тя ще остане незаменима държава, чиито интереси трябва да бъдат отчитани“, се казва в доклада. В спора около Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег /ДЛРСМО/, за чието нарушаване САЩ и НАТО обвиниха Русия, Москва има „по-комфортна позиция“, смятат авторите. „Изглежда, Москва разчита, че НАТО няма да успее да се договори за разполагането на нови американски ракети в Европа“, отбелязват те.
Европа не е готова за новия световен ред
Отделен аспект – новата роля на САЩ на фона на изявленията на президента Доналд Тръмп, че Вашингтон не желае повече да бъде „световен полицай“. Докладът отбелязва, че надеждите за стабилизиращата роля на така наречените „възрастни“ (сред тях медиите наричаха бившия глава на Пентагона Джеймс Матис) не са се оправдали, мнозинството от тях напуснаха американското правителство. По тази причина докладът предрича „големи безредици“ през втората половина от президентския мандат на Тръмп и призовава големите съюзници на Америка да „компенсират отсъствието на стабилен лидер в лицето на САЩ“.
Но Европейският съюз, констатира Мюнхенският доклад, е „много зле подготвен за новата ера на съперничество между великите държави“. В момента ЕС прави първите плахи крачки за „разделяне“ със САЩ, например, обсъжда се създаването на „европейска армия“. При това Европа все още разчита на помощта и защитата на Америка.
Главният извод на основната част на доклада: „периодът след края на Студената война и свързания с нея оптимизъм приключи“, но какъв ще бъде новият световен ред не е ясно. Във всеки случай светът го очаква период на продължителна нестабилност и неизвестност“, смятат експертите.
Нестабилност в Украйна и другите страни от региона
В Мюнхенския доклад Украйна се споменава като една от страните, които вече са почувствали върху себе си „избухналото геополитическо съперничество между Русия и Запада“. Тя е пострадала най-много от всички от разрушаващия се ред в Европа, който се създаде след края на Студената война. Разделът, посветен на Източна Европа, обединява в една група Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус и Молдова, определяйки ги като район на нестабилност. Аргументите за това са следните: тъй като тези страни не са получили ясна перспектива за членство в НАТО и ЕС /макар че не всички се стремят към това – бел.ред./, държавите от региона се намират в „състояние на безтегловност“ в сферата на сигурността и бъдещето като цяло. В близко бъдеще сближаването между Русия и Запада, а следователно „облекчаване“ на положението на страните от региона изглежда малко вероятно, се казва в доклада.
Краткото описание на ситуацията е допълнено с няколко графики с допитвания до общественото мнение, проведени по поръчка на близката до германските социалдемократи Фондация „Фридрих Еберт“, по-точно на нейното регионално Бюро за сътрудничество и мир в Европа, намиращо се във Виена. Според неговите данни, мнозинството украинци и руснаци смятат, че увеличаващото се напрежение между Русия и Запада може да доведе до нова война в Европа. С подобна оценка са напълно съгласни 33% от запитаните украинци, още 27% са съгласни отчасти. В Русия тези показатели са 25% и 34% съответно. Най-малко очакват нова война в Европа немците: 5% и 19% съответно. В допитването са взели участие граждани на седем държави.
Украинската криза – „вътрешен въпрос“?
Неочаквана изглежда реакцията на анкетираните на твърдението, че „кризата“ в Украйна е „вътрешен въпрос и с него трябва да се занимава Украйна“. Над половината украинци са съгласни с това твърдение: 47% напълно и 16% частично. Тези данни противоречат на социологическите проучвания, проведени по-рано в страната от украинските социолози. Според данните на центъра „Разумков“ и останалите социологически агенции, от 63% до 71% от украинците смятат Русия за агресор в конфликта в Донбас и Крим. Най-малко смятат кризата в Украйна за вътрешен въпрос французите и немците: 12% и 19% са съгласни напълно с това твърдение, 23% и 21% отчасти. Разполагането на миротворчески сили на ООН в Донбас напълно се подкрепя от 32% от украинците, 13% от руснаците и от около 20% от анкетираните жители в страните от Централна и Западна Европа.
Разширяването на санкциите против Русия се ползва с подкрепата на мнозинството украинци: 54% са съгласни с тази идея напълно и 12% – отчасти. В Германия са най-големите противници на подобни мерки: едва 6 и 11% съответно. Във Франция те са два пъти повече: там ожесточаването на санкциите срещу Русия напълно се подкрепя от 12%, а 23% – само отчасти.