Турция се е намесила в българските вътрешни дела. Според турския външен министър Мевлют Чавушоглу Анкара се е намесила в поправките на Закона за вероизповеданията. По думите му Турция е в контакт със София за намиране на решение за дълговете на Главното мюфтийство.
Според турския външен министър предложените поправки в Закона за вероизповеданията са били срещу всички видове основни права и свободи и нарушавали правата. Той направи коментара си в реч в Текирдаг. Турският първи дипломат допълни, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той се свързал със София.
По думите на Чавушоглу за Анкара отношенията с България са съседски във всички аспекти и стремежът е те да са в интерес и на двете страни. Той допълни, че се засилва правната основа на българо-турските отношения. „Подписвайки всякакъв вид спогодби, особено в сферата на социалната сигурност, Турция прави всичко възможно хората с турски произход и турско гражданство в чужбина да не бъдат жертви,“ поясни турският външен министър, цитиран от БНР.
Той добави, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната“. Мевлют Чавушоглу изтъкна, че не е безразличен към въпроса за липсата на двойно гражданство на някои от живеещите в Турция преселници и проблемите, с които те се сблъскват поради това. България разрешава двойното гражданство, но някои от преселниците в Турция нямат турско гражданство.
Твърденията на турския външен министър Чавушоглу бяха подложени на съмнение от Главното мюфтийство в България. Пред БНР говорителят на Мюфтийството Джемал Фаик заяви: "Сега чувам от вас за подобно изявление от външния министър на Турция, но България е една суверенна държава и не мисля, че има външна намеса, но ако има такава, тези въпроси би трябвало да ги насочите към лицата, които кореспондират на високо държавно ниво".
От Мюфтийството приветстваха окончателните поправки, които бяха приети с гласовете на депутатите от ГЕРБ и БСП. Според решението вероизповеданията, които получават държавна субсидия, ще могат да се финансират и от чужбина и няма да са задължени да декларират даренията си пред държавата. Беше окончателно одобрена и поправката, която позволява задълженията на Главното мюфтийство към държавата да бъдат разсрочени за десет години.