Исторически президентски избори се провеждат в Египет – за първи път след свалянето на 30-годишния режим на Хосни Мубарак, предаде Ройтерс. Още от сутринта към урните се стекоха хиляди желаещи да изберат следващия лидер на страната си – основно измежду ислямистите или приближените на падналия Мубарак, свикнал да го наричат с прозвището „Фараона“.
Свободният вот е нещо непознато за много египтяни, тъй като по времето на Мубарак подобно упражнение бе с предизвестен край. Три седмици продължи предизборната кампания, която накрая завърши с телевизионен дебат в американски стил.
Един от фаворитите за поста е Мохамед Мурси, излъчен от Мюсюлманското братство. За поста се борят общо 12 кандидати, но вероятно нито един от тях няма да получи мнозинство. Който спечели ще се изправи пред трудната задача да съживи икономиката.
На 1 юли би трябвало Военният съвет, който „надзирава“ насилствения преход, да се оттегли. Генералите запълниха вакуума във властта след падането на Мубарак, но продължаващата им доминация отприщи нови кървави протести в Кайро. Предишният режим бе силно свързан с армията, лоялна на Мубарак, като се очаква и след изборите тя да продължи да има силно присъствие във властта.
Ето защо за много египтяни въпросът за кого да гласуват изобщо не изглежда толкова лесен, отбелязва Ройтерс. Един от тях е 23-годишният Махмуд, който просто иска да е част от днешния исторически ден.
Последните протести в Кайро, маркирали годишнина от революцията, бяха доста по-скромни по мащаби от големите демонстрации в началото й. Основното им искане бе военната хунта да се оттегли от управлението на страната и да предаде властта изцяло на цивилно правителство.
Египет вече си избра парламент, като най-много представители в новия законодателен орган имат ислямските партии.
Иначе равносметката сочи стотици загинали на митичния площад „Тахрир“ в Кайро, където бе съсредоточена основната съпротива срещу Мубарак и ролята на армията в управлението на страната.