Това ужасяващо деяние потресе Германия: осемгодишно дете и майка му са съборени пред влак на Франкфуртската жп гара, една от най-големите в страната. Детето е убито, майката успява да оцелее. Предполагаемият извършител се опитва да избяга, но хората наоколо го задържат, а в крайна сметка полицията го арестува. Няколко часа по-късно полицейски говорител обявява, че мъжът е 40-годишен и, според наличната информация, няма никаква лична връзка с жертвите. Съобщава се също, че е родом от Еритрея.
Дълг на всеки независим журналист е да информира за фактите - такива, каквито са. Звучи съвсем ясно, но въпреки това крие и капани. Защото информациите, които медиите разпространяват (или не разпространяват) поставят сериозен отпечатък върху обществените дебати. Ето защо редица германски медии са поели доброволен ангажимент към определени правила, които се наричат "Кодекс на пресата".
Кога трябва да се съобщава произходът?
Редом с всичко останало, този кодекс съдържа и указания кога да се съобщава за точния произход на човек, заподозрян в тежко престъпление: "Когато този произход има пряка връзка с извършеното деяние или когато обществеността има основателен интерес да го научи". Освен това споменаването на етническата или религиозната принадлежност на един заподозрян или извършител по никакъв начин не бива да води до дискриминиращи обобщения по повод едно отделно взето деяние.
И така: каква роля играе фактът, че предполагаемият извършител от Франкфурт произхожда от Еритрея? И дали Дойче Веле трябва да информира за този факт?
От лятото на 2015 година насам - момента, в който канцлерката Меркел реши да не затваря границата, а да приеме в страната хората, които бягаха главно от гражданската война в Сирия, Германия се променя. В прекия смисъл, защото за повече от един милион бежанци трябваше да се намерят храна, подслон, грижи, интеграция.
Променят се обаче и настроенията в страната. Има германци, които изпитват дълбоко чувство на несигурност и страх, които приемат всяко престъпление или нарушение, извършено от бежанец, като доказателство, че собствената им страна е заплашена в основите си от тези "чужди" хора.
Но ги има и другите германци, които гледат да успокояват топката, които настояват да се полагат повече грижи за тези отчасти травматизирани пришълци, и които в крайна сметка търсят начин да се постигне едно функциониращо съжителство. Въпреки културните различия и въпреки травматичните преживявания.
И накрая: има ги и политическите актьори, извличат печалби от страха на хората и не пропускат нито една възможност да събират подкрепа за своята политика на враждебност и изолация.
Тъй че нека попитаме отново: кога германските медии трябва да информират за произхода на един извършител? Тоест, кога обществеността действително има "основателен интерес" да го знае?
В момента Германия се бори със себе си. От едната страна е споменатото чувство за несигурност, от другата - очевидният факт, че от благоденствието на страната произтичат и задължения. Германия се бори със себе си и във връзка с достиженията на тукашното общество - например по въпроса допустимо ли е изобщо да се правят компромиси с такива ценности като равнопоставеността на жените и мъжете. Като журналисти ние сме длъжни да информираме и за това: да даваме гласност на различните позиции, да обясняваме различната мотивация на хората, а също така за какво се борят и от какво се боят. И да не премълчаваме опитите на различни партии да извличат ползи от всичко това.
Това е част от истината
Убийството на осемгодишното момче ще изостри дебата в Германия. Някои медии ще подклаждат расизма, защото това им носи повече внимание - и съответно трафик и оборот. Това е осъдително и няма никаква връзка с обществения интерес, формулиран от "Кодекса на печата". Независимо от всичко дискусията е налице и човек може да се ориентира в нея единствено, ако знае, че заподозреният е от Еритрея. Защото неговият произход също е част от истината, към която ние имаме дълг като журналисти.
Тази истина обаче има и още една задължителна част: в тези дни нашите сърца трябва да са преизпълнени най-вече със скръб за убитото дете и със съчувствие към неговите близки.
Автор Инес Пол