2000-ата година започна доста необичайно за Русия: в новогодишната нощ тогавашният президент Борис Елцин обяви, че се оттегля по здравословни причини и изненада с избора на свой наследник: слабо известния в международен план бивш шеф на Федералната служба за безопасност (ФСБ) Владимир Путин, наскоро избран за служебен премиер на страната. Още в празничната нощ по руската телевизия е излъчено новогодишното поздравление на новия президент, в което Путин каза: "В новогодишната нощ се сбъдват мечти. Още повече в тази особена нощ". След което прикани сънародниците си да вдигнат чаши за новия век.
По онова време малцина предполагат до каква степен Путин ще предопредели събитията в следващите 20 години. Неговата популярност тъкмо започва да расте, но повечето хора не са наясно на какво е способен този бивш кадър на КГБ и съдят за него предимно по обещанията му. А сред тях има и такива, които се помнят. Изпълнени ли са те?
За "по-силна държава"
Още като министър-председател Владимир Владимирович написа през 1999-а, че "е прибързано да погребваме Русия като велика сила" и обеща да върне страната обратно на международната политическа сцена. И днес Русия е точно там – въпреки западните санкции и изхвърлянето ѝ от Г-8. Независимо дали става дума за кризата в Сирия, за Украйна или за иранската ядрена програма – без Русия не може.
Преди изборите през 2000-а година Путин се обърна с отворено писмо към руските избиратели. В него той обеща, че ще направи руската държава по-силна и ще обнови армията и оръжейната индустрия на страната. Силата на една държава не се определя от число като например брутния вътрешен продукт (БВП) и затова е толкова трудно да се измери. Но както в страната, така и в чужбина съществува консенсус по въпроса, че Русия днес е по-силна, отколкото през 2000-ата. Освен това е сигурно, че руската армия е по-ефективна и по-модерна, и дори може да се похвали с известни успехи: във войната с Грузия през 2008-а, с окупирането на полуостров Крим в началото на 2014-а или в Сирия от 2015-а година насам. Превъоръжаването на армията отне няколко години и струва най-малко 315 милиарда щатски долара.
Днес Русия изглежда по-стабилна, отколкото бе в годините на чеченската война (1994 – 2009), когато мнозина, включително самият Путин, се опасяваха от възможен разпад на страната и някои региони дори си позволяваха открито да мечтаят за независимост. От друга страна при управлението на Путин партийният живот деградира, а периодична смяна на управляващите на местно или на федерално ниво – за гарантирането на повече контрол – няма.
"Да догоним Португалия"
Когато Путин взе властта, споменът за август 1998-а година, когато руското правителство обяви неплатежоспособност, бе още твърде пресен. Тогава много руснаци загубиха скромните си спестявания за една нощ. В програмната си реч преди да встъпи в длъжност Путин обеща на хората да вдигне жизнения им стандарт и да осигури динамичен икономически растеж. Той бе пресметнал, че ако БВП нараства средно с около осем процента през следващите 15 години, страната ще достигне тогавашното ниво на производство на глава от населението на Португалия. Или дори на Великобритания и Франция – при годишен ръст на БВП от 10 процента и повече.
От това обещание в Русия много бързо се роди крилатата фраза "Да догоним Португалия". В повечето случаи тя се използваше иронично, но понякога и сериозно - особено през първите години от управлението на Путин, когато икономическият ръст беше доста висок: 7,1 процента между 1999 – 2007 година. След това световната икономическа криза удари и Русия, но шокът не продължи дълго. Ако през 2000-ата година БВП на Русия възлизаше на 300 милиарда долара, то днес той е пет пъти по-висок – 1,66 трилиона долара.
За кратко дори производството на глава от населението се изравни с това на Португалия – през 2013 годин. Но оттогава насам нещата в икономически план не вървят така добре: Русия и до днес не е успяла да настигне Португалия, която – както и самият Путин не бе пропуснал да уточни през 1999-а г. – не е сред най-богатите страни от ЕС. Широко разпространен мит е, че руската икономика се е сринала чак след анексирането на Крим през 2014-а и последвалите западни санкции.
Експертите обаче си обясняват спирането на икономическия растеж в Русия през 2013-а година с друго – с руския икономически модел. Путин бе обещал да превърне Русия от страна, изнасяща суровини, в такава, която разчита повече на високите технологии. Но Русия и до днес е зависима най-вече от продажбите на суровини. Държавният бюджет се влияе от колебанията в цените на горивата на световния пазар.
Демографията: две крачки напред, една назад
Още по-зле в сравнение с окаяните държавни структури и икономиката, бе положението в демографски план. При идването на Путин на власт населението на страната се топеше с близо милион души годишно. Путин определи това като "заплаха за съществуването на Русия", но дълго време негативната тенденция не можеше да бъде спряна. Когато благосъстоянието на населението започна да нараства, се повиши и раждаемостта. През 2011-а Путин обяви демографската криза в страната за преодоляна. И наистина: през периода 2013 – 2015 за първи път от началото на новия век населението на страната отново нараства, а не намалява. През 2012-а Путин обяви за "национална цел" осигуряването на устойчив ръст на населението и увеличаването на продължителността на живота. Резултатите: от 65,5 години средно за двата пола през 2000-ата, през 2019-а достижимата възраст е стигнала 73,6 години.
От 2016-а година насам обаче населението на страната отново намалява, и то с все по-ускорени темпове. През първите девет месеца на 2019-а броят на починалите надвишава този на новородените с над четвърт милион души - най-големият спад в броя на населението през последните 11 години, според Росстат.