Атина иска да върне в страната квалифицираните млади хора, подгонени от финансовата криза. Гръцкото правителство се опитва да ги спечели с атрактивни работни места и добри заплати. Ще успее ли планът?
В разгара на финансовата криза Димитрис и шестима от най-близките му приятели напускат Гърция - решават да си потърсят работа в някоя от страните от ЕС. А след като лявото правителство пада от власт, той и приятелите му се замислят дали да не се върнат обратно в родината. Четирима от тях са се решили на тази стъпка и са се върнали в Атина. Намерили са си работа или са си основали собствена фирма.
Минимум 3 000 евро заплата
Димитрис е на 33 години. Завършил е икономика във Великобритания и през последните три години е работил в Испания по инвестиционни проекти за няколко международни компании. Той още изчаква - все още не вярва на амбициозния инвестиционен план на правителството в Атина. Този план цели да сложи край на най-голямото изтичане на специалисти от една индустриална страна в наше време - с обещания за добре платена работа и с месечни заплати от най-малко 3 000 евро.
„Това е добра стъпка“, смята Димитрис. Той не иска да посочваме истинското му име, защото се страхува това да не му навреди във фирмата, за която работи. „Умните хора печелят пари. Ако се върнат в Гърция, ще печелят за себе си и за страната." Лично той обаче все още се колебае - иска първо да види как ще потръгнат нещата.
От встъпването си в длъжност през месец юли гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис отново съживи старите планове за приватизация. По такъв начин той иска да разкрие още работни места, да поощри растежа и да укрепи съсипаната икономика след осем години на строги финансови ограничения.
Гарантирано от държавата
Новият курс на гръцкото правителство вече жъне успехи: само за една година водещият гръцки индекс Атекс скочи на Атинската борса с 40%. Най-голямото предизвикателство обаче си остава привличането обратно в страната на талантливите млади гърци, подгонени от финансовата криза.
Програмата „Rebrain Greece" гарантира на завърналите се най-малко две години работа, като 75 на сто заплащането през първата година ще се финансира от държавата. Във фокуса на акцията са квалифицирани специалисти и учени на възраст между 25 и 40 години. До февруари правителството очаква да привлече общо 500 кандидати.
Ако програмата тръгне добре и има достатъчно кандидати за връщане, рамката на проекта може допълнително да бъде променена и да се помисли и за други привилегии.
Бягството на квалифицираните
Около 470 000 гърци са напуснали страната от 2008 година насам. 270 хиляди от тях са квалифицирани кадри, сред които лекари и инженери на възраст между 20 и 39 години. Според данни на гръцката Централна банка, те са намерили работа главно в Германия, Великобритания и Обединените арабски емирства.
При сформирането на правителството през юли Мицотакис привлече в кабинета си много сътрудници на технологични гиганти като Гугъл и Майкрософт. „Не очакваме положението да се промени от днес за утре“, казва Григорис Зарифопулос, бивш мениджър в Гугъл, който сега оглавява Министерството на дигиталната политика. Този план дава стимул на младите да се върнат и е стъпка в правилната посока, допълва той.
Изследвания от последните години сочат, че всеки четирима от десет гърци, напуснали страната заради кризата, не възнамеряват да се върнат. Половината от запитаните споделят, че ще размислят дали да се върнат, ако в родината имат сходни заплати и условия на труд, както в чужбина.
За едни три хиляди евро? Не, благодаря!
Йоргос Гоцинас, който днес е главен съветник по фирмена комуникация, е заминал преди осем години във Великобритания и в Западен Съсекс е развил успешен бизнес в областта на компютрите и роботиката. Навремето напуснал Гърция не защото заплатата му не достигала, а защото не виждал перспективи за „нормален живот“ за себе си и семейството си. „Нереалистично е да се опитваш да привлечеш с не толкова висока заплата някого, който здравата е работил в чужбина, за да осигури на семейството си стабилност и перспективи за по-добро бъдеще. 3000 евро, за да се върна пак вкъщи? Не, благодаря.“