В дългата история на враждебност между гърците и турците се очертава нов обрат. Атина заплаши Анкара с военен отговор, ако турците започнат да сондират гръцкия шелф за петрол. Планове за подобни намерения Турция вече обяви предварително. Въпреки членството в НАТО и двете страни винаги се намират на ръба на войната. Ако си представите, че наистина такава избухва, чии шансове за победа са по-високи, коментира руският вестник “Взгляд“ в материал, цитиран от Агенция "Фокус".
Гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос заяви, че страната му е готова да влезе във въоръжен конфликт с Турция, за да защити суверенитета си. Според него Министерството на отбраната отбелязва увеличаване на броя на турските провокации и на подобен фон Атина е готова на всичко, включително и военни действия. „Считам, че единственият начин Гърция да се справи с подобно поведение, което по принцип има склонност към агресия, е, от една страна, да използва всичките си дипломатически оръжия, а от друга, да увеличи възпиращата сила на въоръжените си сили“, каза министърът. На уточняващ въпрос готова ли е Гърция за военно решение на конфликта, Панайотопулос отговори: "Точно така!" Но той добави: "Ние не искаме това, но искаме да поясним, че ще направим всичко възможно, за да защитим максимално нашите суверенни права."
Причината за новия спор преди няколко дни се появи в Анкара. „Търкиш Петролиъм“, държавна нефтена компания, публикува заявления за лиценз за проучване и производство на въглеводороди в райони на Средиземно море, които очевидно са в съседство с гръцките острови. Атина твърди, че според международното право шелфът там е притежание на Гърция. Но Анкара демонстрира готовността си да претендира за тези води и де-юре, и фактически, заплашвайки да започне да добива нефт там. По-рано тази седмица гръцкият външен министър Никос Дендиас обвини Турция в опит да завземе суверенните природни недра на Гърция. Турският посланик беше повикан в гръцкото външно министерство. В сряда самият премиер Кириакос Мицотакис изпрати възмутено писмо до ръководството на Европейския съюз във връзка с "турските провокации". Той предупреди, че евентуална ескалация няма да доведе само до гръцко-турска криза, а до криза между Турция и целия Европейски съюз. Политологът Станислав Ткаченко в разговор с вестник „Взгляд“ нарече отношенията на Гърция и Турция „бомба със закъснител под егидата на НАТО“. И двете страни имат дълга и сложна история и между тях остават много нерешени въпроси, включително териториални. Двете държави многократно са спорили за контрола над Балканите и Егейските острови. Споровете около Северен Кипър не спират. В Турция има музей на омразата към гърците, а в Гърция има паметници на жертвите на борбата срещу турците. Въпреки това през последните 70 години страните решават спорове в цивилизована рамка ”, смята Ткаченко.
„Основният проблем в тази ситуация, без съмнение, е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, смята политологът. "Ердоган се опитва да укрепи позициите на Турция в света и региона. Една от стъпките в тази посока е опит да предяви претенции към гръцкия шелф", обясни той. Общото членство в НАТО не е попречило на страните да се сблъскат помежду си повече от веднъж. Последният път, през 1974 г., се дължи на граждански конфликт в Кипър, където преди това турци и гърци живееха заедно. Тогава турският десант кацна на острова и все още си е там. След това кипърските гърци веднага подкрепиха Атина. Оттогава кавгите между двете страни припламват редовно и ръководството на НАТО всеки път трябва да се намесва в тях като посредник. В началото на тази година ситуацията отново се изостри, когато десетки хиляди бежанци се опитаха да влязат в Гърция от Турция, някои от които бяха въоръжени. Нещо повече, турските сили за сигурност по всякакъв начин помагаха на нелегалните имигранти да атакуват гръцката граница, за защитата на която Атина беше принудена да приведе армията в повишена бойна готовност. В резултат, според наблюдатели, тази година отношенията между Атина и Анкара са най-лошите след конфликта в Кипър. На този фон военните експерти проведоха сравнителен анализ на въоръжените сили на двете страни, като си представиха ситуация, при която заплахата на министър Панайотопулос бъде осъществена и двете членки на НАТО наистина влязат в пълномащабна война.
„Турската армия в блока на НАТО е втората по големина - 510 хиляди души. Не случайно някога я държаха по южните граници на СССР. Тази армия винаги е била подготвена за конфликт. По време на Студената война - за конфликт със СССР, след това за различни военни операции в Близкия изток “, каза за вестник „Взгляд“ редакторът на списание„ Арсенал Отечества“ Алексей Леонков. Последният успешен военен опит, натрупан в Либия и Сирия, говори в полза на турската армия. "Въпреки някои загуби, Турция постига резултати там", припомни експертът. Гърция, за разлика от Турция, отдавна не е участвала във войни. В класацията на европейските армии Гърция заема едва десето място, а Турция - третата след Русия и Великобритания. Гръцката армия има 160 хиляди души, а военният бюджет е два пъти по-нисък от турсккия и възлиза на приблизително 6 милиарда долара. Броят на бронираните бойни машини е около 4 хиляди и разполага с 390 единици самолети.
„Турция разполага с 8,6 хиляди бронирани машини, включително танкове, 470 самолета. Турция надминава съседа по големина на флота. Гърция се спасява само от факта, че е член на НАТО. При директен сблъсък тя най-вероятно няма да оцелее сама ”, смята Леонков. Президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков добавя: ако турската авиационна група надвишава гръцката такава по брой, то от гледна точка на техническото оборудване те са приблизително еднакви, тъй като и двете страни използват американски самолети F-16. „Турският флот е достатъчно силен и има подводници, ракетни катери и фрегати. Гръцкият флот е значително по-слаб, три пъти по-малоброен от гледна точка на подводниците. Те са приблизително сравними по състав на ракетни катери, но по отношение на фрегатите, турският флот значително превъзхожда гръцкия “, каза Сивков пред в. „Взгляд“. В полза на Турция е наличието на собствен военно-промишлен комплекс, по-специално способността за производство на крилати ракети с далечен обсег SOM. „Турците имат добре развито производство на ракети въздух-земя, противотанкови оръжия. Освен това те произвеждат дронове, които поразяват боеприпаси “, подчертава Леонков. От 17 век турската армия непрекъснато воюва, поради което тя е развила определени традиции.
„Въпреки че Гърция има руски системи С-300, изходът от бойния сблъсък ще бъде съмнителен за нея. И основният показател е броят на населението. 70 милиона души живеят в Турция, а 12 милиона живеят в Гърция, Благодарение на този резерв турците могат да призоват повече хора под оръжие, отколкото гърците. Така че всички съотношения не са в полза на гръцката армия ”, смята Леонков. Сивков е съгласен, че при директен сблъсък турците имат повече шансове за победа. „Въпреки това, нещата никога няма да стигнат до това, освен ако Турция окончателно не се дистанцира от НАТО. Но дори и в този случай Алиансът може да вземе страната на Гърция. Ако Гърция продължи да се придържа към проамериканската линия, тогава, за да спаси южния му фланг, американците ще се застъпят за нея “, убеден е експертът. „Но дори ако НАТО внезапно остане в кулоарите, тогава в случай на конфликт за Гърция, някой определено ще се намеси. Човек лесно може да си представи ситуацията, в която Русия и Турция отново ще изострят рязко отношенията си. В тази ситуация Русия ще се застъпи за Гърция. Следователно няма причина да се твърди, че Турция има всички шансове за победа. Гърция винаги може да разчита на сериозна стратегическа подкрепа на различни силови центрове “, обобщи Сивков.