След като утихна еуфорията от историческата победа на партията на Александър Вучич на парламентарните избори в неделя, сръбският президент се захваща с тежките и обемни политически задачи около преговорите за статута на Косово, пише Слободен печат, Скопие.
На парламентарните избори Сръбската прогресивна партия на Вучич спечели рекордни 63 процента от гласовете и така получи мнозинство в парламента, а оттам и цялата отговорност за решаване на стоящия от десетилетия косовски проблем. Особено след като и класиралите се на второ място социалисти на Ивица Дачич, и третата по спечелени гласове партия СПАС на Александър Шапич обявиха, че ще влязат в новото правителство, което оставя сръбския парламент без нито един опозиционен депутат, предаде БТА.
Отговорността сега е още по-голяма, ако се вземе предвид, че Вучич има пълната власт и затова няма да може да сподели евентуалната политическа отговорност за резултата от преговорите и споразуменията за бъдещето на бившата южна сръбска област Косово. Особено ако бъде прокарано все по-вероятното решение - американското предложение за демаркация на границата, или размяна на територии между Сърбия и Косово, - в сръбския парламент ще трябва да се гласуват поправки в конституцията и отстраняване от нея на преамбюла за статута на Косово, акт, който не е популярен в нито един кръг от партии, които са на власт.
Това, както и каквато и да е друга промяна са в ръцете на парламентарното мнозинство на Вучич. Липсата на парламентарна опозиция, както и бойкотът на част от опозицията бяха критикувани от Европейския съюз, но все пак Брюксел приветства победата на Вучич.
"Независимо че участниците в парламентарните избори в Сърбия имаха възможност да водят кампания и основните демократични ценности се спазваха, изборът на гласоподавателите беше ограничен заради огромната преднина на управляващата партия и промоцията на правителствените политики от повечето главни медии", се казва в съвместно съобщение на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел и еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей.
Непълни 12 часа след приключването на изборите и обявяването на победата на Вучич в Белград пристигна специалният представител на ЕС Мирослав Лайчак, който заяви, че ЕС иска всеобхватно споразумение между Белград и Прищина, което завинаги ще реши всички отворени въпроси. По-рано Жозеп Борел заяви, че ЕС не може да твърди, че е международен политически фактор, ако не успее да реши въпроса за Косово.
От друга страна, политиката на Русия остава непроменена. Москва е против нормализиране на отношенията на Белград и Прищина, което ще открие за Косово и Сърбия пътя към ЕС и НАТО. Запазването на сегашния статут ще даде възможност на Москва и занапред да влияе реално върху хода на "политическата игра", смятат анализаторите.
Що се отнася до САЩ, с ангажирането на Ричард Гренел администрацията на Доналд Тръмп върна в играта така наречената "булдозер дипломация" и обяви среща между Белград и Прищина и започване на преговори след едногодишно прекъсване на контактите. Вашингтон иска да издейства колкото може по-бързо решаване на косовския статут, поставяйки на масата на преговорите плана за демаркация на границите, или още по-точно, за размяна на територии. Оттам и тежката задача на сръбския президент Вучич, който най-вероятно ще бъде принуден под натиска на Вашингтон да приеме нещо, което може би е отказвал с години. Като малка утеха вероятно е срещата с руския президент Путин в Москва, от която Вучич може би очаква някаква спасителна сламка в позицията на Москва.
Всичко това като увертюра на срещата на 27 юни във Вашингтон с косовския премиер Авдулах Хоти, след която ще бъдат по-ясни насоката и намеренията на Вашингтон за посредничество в постигането на компромисно решаване на статута на Косово.