Богатствата на Демократична Република Конго винаги са определяли съдбините на гигантската африканска държава. В земните ѝ недра има богати залежи на злато, уран, мед и диаманти. А в по-далечното минало ценни ресурси като слоновата кост и каучука стават причина за жестоката експлоатация на местното население.
Плячкосване и терор
Началото на плячкосването и терора, продължили повече от век, е поставено през 1885 година в Берлин, в рамките на така наречената "Конференция за Конго", която присъжда Конго на крал Леополд Втори. Оттук нататък Конго е лична собственост на белгийския крал, който с цел лично обогатяване по най-брутален начин експлоатира ресурсите и населението на страната. Снимки свидетелстват за наложения от него терор - който се съпротивлявал, бил наказван жестоко. Чак на 30 юни 1960 година Конго става независима държава.
Но и след обявяването на независимост страната остава в плен на насилието. Ексцентричният владетел Мобуто Сесе Секо, преименувал през 1971 година страната на Заир, преследва де факто същите цели като Леополд Втори - обогатяване на гърба на населението.
“Белгийските власти направиха всичко възможно, за да осуетят възникването на политически и академичен елит в страната“, казва в тази връзка Гезине Амес, експерт за Африка. Именно от този вакуум се възползва Мобуту, за да се домогне до властта и да я задържи повече от 30 години.
Спирала на насилието
Смяната на властта през 1990-те години е съпроводена от хаос, а насилието и потисничеството като инструмент за запазване на властта продължават и при наследниците на Мобуту. И до днес конфликтите припламват отново и отново, а бруталното насилие така и не секва. Което, според експерти, също се дължи на наследството на колониализма.
За да се прекъсне тази спирала на насилието, трябва да бъде намерен правилният подход към преживените травми, казва за ДВ професорът по психология Томас Елберт. „Прекомерното насилие по времето на колониализма увеличава и агресията сред местното население. Защото насилието ражда насилие“, подчертава професорът. И добавя, че веднъж задвижен, този процес трудно може да бъде спрян.
От работата си с хора в кризисни региони по целия свят психологът е научил колко важни са първите години от живота на човека. Ако една майка прекарва своята бременност в условията на прекомерно насилие, тя предава на детето си съответните сигнали. Така още в майчината утроба детето развива готовност към насилие. "Децата не само носят в себе си наследството на хаоса и насилието, но и го предават по-късно на своите деца", казва още германският психолог.
Бързият край на една надежда
А всичко можеше да бъде съвсем различно. През 1960 година Патрис Лумумба става първият законно избран министър-председател на африканската държава. На младия премиер се възлагат огромни надежди за умиротворяването на страната. Но тези надежди бързо са разбити - през януари 1961 Лумумба е убит.
Автор: Мартина Швиковски