След анексирането на Крим през 2014 година, което доведе до замразяване на диалога със Запада, Русия засили своя лов на врагове, дори в собствената си земя. Отношенията със западните страни станаха открито враждебни, а руските служби започнаха преследване на шпиони, застрашаващи националната сигурност и работещи против интересите на Кремъл.
Наказателното преследване на лица, обвинени в държавна измяна, се увеличи драстично като брой след анексирането на Крим. Наистина ли обаче тези хора са шпиони? Според адвокат Иван Павлов, защитаващ журналиста Иван Сафронов, от 2014 г. Руската федерация е в постоянно състояние на война с врагове, които са навсякъде, а обществото е станало по-милитаризирано. Хващането на врагове е работа на ФСБ, а когато не могат да се намерят истински такива, то службите си ги измислят, смята юристът. Неговият клиент Сафронов бе обвинен, че е предавал държавни тайни на западните служби, въпреки че не беше представено и едно доказателство за това. Кремъл единствено похвали работата на разузнаването.
Заради подобни случаи отново се заговори за шпионска мания, която наподобява на Студената война. Изменения бяха направени в закона за държавната измяна, които на практика дават зелена светлина на службите да арестуват когото си искат. 78-годишният учен от Арктическата академия Валерий Митко бе обвинен в шпионаж в полза на Китай, а неговият случай е подобен на този на Владимир Лапигин, осъден през 2016 г. заради предаване на военнотехнически тайни на Пекин. И в двата случая обвинението е в предаване на държавни тайни, които всъщност са публична информация и са достъпни до широката общественост. И докато всеки шпионаж в полза на западните служби става медиен водевил, Русия води различен подход спрямо Китай, често гонейки тихо и незабелязано китайските агенти. Причината е, че Москва иска да дискредитира Запада, а Китай да покаже като надежден партньор. Това обаче е сделка с дявола, защото Пекин се превърна в глобална сила и също преследва своите интереси, които в много сфери противостоят на интересите на Москва.
Шумен стана и случаят с бившия морски американски пехотинец Пол Уилън, който бе задържан заради получена флашка с имената на сътрудници на руските служби. Подсъдимият заяви по време на процеса, че дори не е имал преводач и не разбирал накъде върви делото. Адвокатът му заяви, че прокуратурата не е представила доказателства за вината му. Пол Уилън е изглеждал перфектният „кандидат” – бивш американски военен, често пътуващ до Русия - за разменна монета за руски агенти, арестувани в Америка. Подобен подход не бива да изненадва никого, имайки предвид, че РФ се управлява от бивш агент на КГБ.
За Кремъл тези случаи не са „шпионска мания”, а реални заплахи за националната сигурност. По думите Дмитрий Песков чуждите разузнавателни служби не спят и денонощно събират информация. Владимир Путин изпраща недвусмислен сигнал към своя народ, че го пази от чуждия враг и е готов на всичко. Дори врагът, бил той учен или журналист, често да е въображаем.