От седмици има масови протести срещу българското правителство. Средствата от Европейския съюз задълбочиха още повече широко разпространената в страната корупция. „Къде е Баце?“ е хаштагът, от който в момента се получава информация за местоположението на премиера в България. Защото иначе преекспонираният от медиите „Баце“ („голям брат“) Бойко Борисов буквално изчезна от екрана. Преди всичко не е там, където страната ври политически, пише Хелене Кортлендер – ръководител на представителството на фондация „Фридних Еберт” в България, в материал, публикуван в „Международни отношения и общество”, предаде БГНЕС.
Вече четири седмици българите излизат всяка вечер по улиците с искане за оставка на правителството и на главния прокурор. Размяната на четирима много взаимозаменяеми министри не успя да успокои масите. Напротив. Това предизвика недоверие и възмущение, че правителството очевидно смята да се измъкне толкова евтино.
Не става въпрос само за протести срещу правителството на Борисов. Гневът е насочен срещу съмнителните правила на политическата игра в България, срещу мощни мрежи от политици и частни предприемачи, които си предоставят взаимно публични средства и договори, както и срещу съдебната система, която прикрива тези процеси. Става въпрос за натиск върху независими журналисти и корупция на най-високо ниво.
Става обаче въпрос и за ЕС и надеждите, които не се осъществяват след повече от десет години членство в ЕС – обещание за нарастващ просперитета, но и за функциониращи институции, върховенство на закона и модерно държавно управление. Надежди, че Брюксел няма да бъде само дружелюбният чичо, който изпраща пари, но и контролен орган за корумпираните елити. Парите течаха, но нямаше контрол. Има горчива ирония във факта, че европейските пари задълбочиха корупцията в България – защото тя процъфтява там, където има какво да се разпределя.
Българите са проевропейски настроени. Нито една национална институция не получава толкова одобрение, колкото ЕС, особено сред младите хора. И дълго време битуваше очакването, че ЕС може да спаси българите от онова, което те наричат мафия – картел от политически обвързани олигарси с връзки в организираната престъпност. Сега поне стана ясно, че никой не възприема сериозно ситуацията в България. Даже по-лошо – никой не иска да я възприеме. А парите от Брюксел продължават да текат, въпреки следващите един след друг скандали.
Демонстрантите скандират „ЕС – слепи ли сте?“ „ЕС, елате и вижте как харчат парите ви!“. Партньорите от ЕС трябва да имат по-малко илюзии относно правителството на Борисов и използването на еврофондовете в България – злоупотребите са твърде очевидни и непрекъснати. Не без основание държавите-членки продължават да отлагат влизането на България в Шенген и в еврозоната. Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, който трябваше да гарантира непрекъснато развитие, стремящо се към върховенството на закона в България, се оказа неработещ. Шестмесечните доклади за напредъка нямат нищо общо с това, което се случва в България в действителност. Брюксел се самозаблуждава с удоволствие. България печели добри политически дивиденти от добрите си отношения с ЕС. Борисов обича да се показва заедно с колегите си, особено с Ангела Меркел, която описва като „по-голямата си сестра”.
„Не ви ли е неудобно от корумпирания тип, госпожо Меркел?”, пише на плакати на Орлов мост в София – един от центровете на протестите. Очевидно не достатъчно неудобно. В позиция на Манфред Вебер – ръководителят ЕНП, се казва, че „Бойко Борисов се ползва с пълната му подкрепа в борбата срещу корупцията”. Това прозвуча като подигравка в ушите на протестиращите, за много от които Борисов е фронтмен на мафията. Иначе и Брюксел, и Берлин запазват мълчание. Европейските партийни семейства се борят да се справят с проблемни членове в собствените си редици – идеологическите разлики често са огромни, но в Европейския парламент са необходими всички гласове. Европейската народна партия излезе с ясна позиция спрямо „Фидес“ на Виктор Орбан и то след колебания и многобройни провокации. В сравнение с Фидес ГЕРБ на Борисов е пример за подражание – проевропейски, конструктивен партньор в търсенето на европейско решение по бежанския въпрос и до голяма степен без агитация срещу малцинствата. Освен това България също пази външната граница на ЕС, макар и понякога със съмнителни средства, и поддържа добри отношения с Турция.
Борисов е удобен партньор в ЕС, защото той действа без гръмогласието на Виктор Орбан и без мачизъм в областта на външната политика. При неговото управление демокрацията в България и нейните институции постепенно са изпразнени от съдържание – независима съдебна система, свобода на медиите, критичното гражданско общество и даже парламентът като коректив. Остава само фасадната демокрация – да бъде наблюдавана от европейските партньори.
Но България не трябва да бъде винаги удобна. Без нужните корективи без най-важната причина, поради която България не е тръгнала досега по пътя на Унгария, е, че Бойко Борисов не е решил това. Поне още не. Продължаващите протести дават лъч надежда, че България може да се справи с проблемите си със собствени сили. Министър-председателят обяснява, че е готов да подаде оставка, но оставя решението за това в ръцете на кабинета и на собствените си партийни структури. Протестиращите нямат доверие в избори, които ще бъдат подготвени от действащото правителство, независимо с или без Борисов. В същото време липсва алтернатива. На въпрос, кои от партиите, според тях, работят с „мафията”, почти половината от запитаните отговарят: „Всички!”. В допълнение към общите и неясни ангажименти за върховенство на закона, борба с корупцията и разделение на властите, се налага да попитаме: къде е Баце?