На 4 август 2020 година 2750 тона амониев нитрат, използван като тор в селското стопанство, но и като взривно вещество, разтърсиха ливанската столица Бейрут. Експлозията бе със сила, равна на 3.5 по Рихтер, и създаде огромен кратер на пристанището в града. Близо 200 души загубиха живота си, хиляди бяха ранени, много сгради бяха разрушени, а икономическите последици се оценяват на минимум 15 милиарда щатски долара.
След тази огромна трагедия бе потърсен отговорът на най-важния въпрос: чия е амониевата селитра, която взриви Бейрут? Въпросът е елементарен, но отговорът не. Агенция „Ройтерс” потърси отговор на тази мътна история, но се оказа, че никой не знае кой трябва да поеме отговорност за събитията. За капак, корупцията в Бейрут и нехайството, продължило години, разкриват истинските размери на катастрофата. Само две седмици преди експлозията властите са били предупредени, че нещо подобно може да се случи, но реакция не е последвала.
Има много въпроси без отговор след взрива, но кой е собственик на фаталния товар не би трябвало да е сред тях. Поне на хартия. Основен принцип в корабоплаването е прозрачното идентифициране на собствеността, особено на опасни товари като амониевата селитра. В търсене на отговора кой е собственик на товара на плаващия под молдовски флаг кораб „Росус” (Rhosus), разследващите от „Ройтерс” се натъкват на липсваща документация, секретност и мрежа от малки и загадъчни компании, пръснати по цялото земно кълбо. „Стоките се транспортират от една страна в друга, и се озовават в трета страна, като накрая никой не ги притежава. Защо са се озовали тук?”, пита бившият ливански вицепремиер и лидер на опозицията Хасан Хасбани.
Попитаните лица твърдят, че нямат представа кой е първоначалният собственик на товара, или просто отказват да кажат. Ясен отговор не може да се получи и от капитана на кораба, грузинският производител на амониевия нитрат, както и от африканската фирма, която е поръчала стоката. Последната твърди, че е поръчала товара, но не е платила за него, защото не е бил доставен. Корабът е бил натоварен със селитрата в Грузия през септември 2013 година с крайна дестинация Мозамбик. Капитанът и двама членове на екипажа обаче твърдят, че са получили нареждане от руския бизнесмен Игор Гречушкин, смятан от тях за фактически собственик на кораба, да направят непланирана спирка в Бейрут за получаване на допълнително карго. Корабът Rhosus акостира в ливанската столица през ноември същата година, но така и не отплава повече. Корабът е оплетен в правни спорове за неплатени пристанищни такси, както и за дефекти по плавателния съд. Кредиторите обвиняват законния собственик (посочена е фирма със седалище в Панама), че е изоставил кораба и товара му, който по-късно е бил свален и поставен в склад на пристанището. Бейрутската кантора Baroudi & Associates, представляваща кредиторите, не отговори на запитването кой е истинският собственик на селитрата. Гречушкин не бе открит за коментар. Друг важен въпрос без отговор е кой е платил за амониевия нитрат и дали след конфискуването на кораба си го е поискал. И ако не – защо? През 2013 година стойността на товара се е оценявала на $700 000.
Съгласно международните морски конвенции и някои вътрешни закони търговските кораби трябва да имат застраховка за покриване на инциденти като екологични щети, смъртни случаи, сблъсъци или разлив. Според два източника, запознати със случая, корабът Rhosus не е бил застрахован. Руският капитан на кораба Борис Прокошев заяви по телефона, че е виждал застраховка, но не може да потвърди дали е истинска. Фирмата от Мозамбик, която е поръчала амониевия нитрат, не е била собственик на товара, защото се е договорила да плати за него при доставката. Това твърди говорител на фирмата Fábrica de Explosivos Moçambique (FEM). Фирмата-производител на селитрата – грузинската Rustavi Azot LLC – е закрита. Тогавашният собственик Роман Пипия казва, че е изгубил контрол върху завода за амониев нитрат през 2016 г. Документацията в британски съд показва, че фирмата е била принудена от кредиторите да пусне на търг своите активи през същата година. Фабриката сега се управлява от друг собственик - JSC Rustavi Azot, който също не може да осветли кой е притежавал каргото тогава. FEM твърди, че е поръчала пратката чрез търговската фирма Savaro Ltd, която има регистрирани компании в Лондон и Украйна, но чийто уебсайт вече е неактивен. Източник, запознат с дейността на Savaro Ltd, твърди, че компанията е продавала тор от страни от бившия съветски блок на клиенти в Африка.
След страшния взрив, който се усети дори в Кипър, в Ливан се надигнаха масови протести с искане на ясни отговори защо се случи тази трагедия. Има знаци, че обещаното разследване от ливанското правителство вече се е насочило отново към кораба Rhosus и Гречушкин – човекът, който според екипажа е собственик. Източник от службите разкри, че Гречушкин е бил разпитан в дома си в Кипър за каргото. Говорител на кипърската полиция разкри само, че лице е било разпитано по искане на Интерпол в Бейрут. По думите на капитан Прокошев корабът е акостирал в Бейрут през ноември 2013 година с теч и лошо състояние. Четири месеца преди това корабът е бил задържан в Севиля за 13 дни от пристанищните власти, след като са били открити множество проблеми – неработещи врати, корозия на палубата и проблем с помощните двигатели. Корабът отново е отплавал след инспекция на фирмата Maritime Lloyd. Базираната в Грузия компания е издала сертификат, че корабът отново може да плава. Грузинската фирма обаче не се слави като най-надеждната в бранша. Инспектор в компанията заяви, че не може да потвърди дали документите от инспекцията са били предоставени на властите в Севиля. Той каза, че от 2013 година ръководството на фирмата е било сменено. Пристанищните власти в Севиля не бяха достъпни за коментар. Според молдовските регистри, където е вписан Rhosus, собственик на кораба е панамската Briarwood Corp. Панамските морски власти не коментираха случая. Наемателят на кораба - Teto Shipping Ltd, е базиран на Маршаловите острови и не е активен от 2014 година, сочат данните на международните регистри. Игор Захария, директор на Молдовската морска агенция, каза, че Гречушкин е собственик на Teto Shipping. Капитанът на кораба, който е предоставил на „Ройтерс” имейл адрес, използван от него и екипажа за Teto Shipping, каза, че за него Гречушкин и Teto са едно.
NBC News съобщи, че американското Федерално бюро за разследване ще се включи в разследването на експлозията в Бейрут. Агенцията цитира топ дипломат, според когото ФБР се включва в разследването, за да се изяснят обстоятелствата около инцидента. Справка на ФАКТИ потвърди, че компанията Briarwood Corp. е регистрирана в Панама. Защо обаче мнозина избират именно малката централноамериканска държава за такива операции? Причината е прозаична. Т.нар „удобен флаг” на страни като Панама предоставя легални вратички на компания от друга страна да намали своите разходи, включително по-ниски данъци и по-изгодни финансови условия за труд. По-този начин всички печелят – страни като Панама печелят пари, докато собствениците могат да скрият своята идентичност и трудно да бъдат открити, включително когато става въпрос за опасни товари като този в Бейрут.
След фаталния инцидент в Бейрут акцентът падна, и с право, върху корумпираната ливанска власт, която в продължение на години е подценявала проблема и е нехаела за живота на своите граждани. Мътната история на Rhosus обаче изведе наяве още един проблем. Международните правила за плаване трябва да се променят по начин, по който собствеността да е прозрачна и при подобни инциденти да се потърси отговорност от конкретно лице. Международната федерация на транспортните работници от десетилетия води кампания да се прекрати дейността на „удобните флагове”. Тази стъпка може да предотврати инциденти с плаващи ковчези по световните морета.