Норвегия планира да разшири нефтеното сондиране в досега недокоснати райони на Арктика. Критици заявиха, че това заплашва крехката екосистема и може да предизвика военно противодействие с Русия, съобщава вестник "Гардиън", цитиран от News.bg.
Публична консултация относно откриването на девет нови норвежки находища приключи в сряда. Въпросните райони са много по-на север в Арктика, отколкото концесиите, които американският президент Доналд Тръмп обяви за Аляска този месец. Според експерти, зоната се счита за рискова както за околната среда, така и по отношение на рентабилността. Те също така казват, че решението рискува да подразни други нации, които са страна по 100-годишен договор за Свалбард, който регулира дейността в съответната област.
Илън Келман, професор по риск, устойчивост и глобално здраве в UCL и Agder University в Норвегия, коментира, че няма такова нещо като безопасно пробиване за нефт в арктически условия. "Независимо от промените в околната среда, Арктика е много сурово място. Много може да се обърка и когато нещо се обърка ... това може да причини големи щети за дълго време". Хелге Ригвик, петролен историк от Университета в Осло, коментира, че действията на Норвегия са резултат от борбата с нефтената индустрия, кризата, която се влоши по време на пандемията на коронавирус. "Когато правителството на премиера Ерна Солберг обяви, че търгът за концесия ще продължи, кулминацията на процеса, дълъг десетилетия, е, че Норвегия бавно се придвижва все повече на север", каза той.
Норвегия определи южната граница на океанския лед, познат още като "ледения ръб", южно от Свалбард през юни. Не се допуска проучване за нефт на север от ръба. "В неотдавнашния компромис за ледения ръб, който преработи зоната, Норвегия се приближава до абсолютната граница за петрол, което би било прието от други държави", заяви Ригвик.
WWF, "Приятели на Земята Норвегия", "Грийнпийс" и "Природата и младежта" изпратиха отворено писмо до норвежкото правителство, посочвайки, че във всичките 24 предишни кръга на концесии между 1965 и 2019 г. правителството е предоставило лицензи в области, в които министерството на околната среда, Норвегия Полярният институт и Институтът за морски изследвания съветват срещу проучване. "Като се има предвид, че все още нямаме технология за почистване на разливи в арктическа среда, наистина няма смисъл да продължаваме с добив там", каза Келман.
Ерленд Джордал, политически съветник в министерството на петрола и енергетиката в Норвегия, заяви: "Широко парламентарно мнозинство отвори по-голямата част от Баренцово море за нефтени проучвания преди повече от 30 години. Изключението е югоизточното Баренцово море, което бе открито с широк парламентарен консенсус през 2013 г. след споразумение с Русия за морските линии, изтеглени в това море. В Норвегия имаме дългогодишен опит с добра и сигурна нефтена дейност в Баренцово море".
"Имаме най-строгите правила за здраве и безопасност в света и проактивна политика за съвместно съществуване с риболова и други страни, които използват морето." Според договора за Свалбард, който е подписан от 46 държави, Норвегия притежава суверенитет над острова с някои уговорки. Той регулира милитаризацията на архипелага и позволява на всички подписали да се занимават с търговски дейности там, въпреки че досега само Русия и Норвегия са го правили. Като суверенна държава обаче Норвегия е отговорна за околната среда и така би могла да наложи вето върху всеки добив на нефт. "Ако Норвегия искаше, те биха могли да заемат позиция", каза Келман. "Ние знаем, че изкопаемите горива са ограничен източник, така че трябва да се отстраним от това. Сега Норвегия и други страни имат възможност да намалят използването и извличането на изкопаеми горива. Поглеждайки към бъдещето, Норвегия би могла да упражнява суверенното си право за доброто на хората."
Ходът на Норвегия също рискува да увеличи напрежението с Русия, за която областта има огромно стратегическо значение. "През последните няколко години Русия модернизира своя северен флот с ядрени подводници и разшири военното си присъствие в близкия архипелаг "Франц Йозеф", коментира Ригвик. "Формално Русия подкрепя договора, но преминаването на Норвегия в незасегната преди това територия може да се възприема като агресия." "Независимо какво прави Русия на юг, много от анализите, които разглеждаме и включваме, показват, че Русия не иска провокации в Свалбард или другаде в Арктика. За Русия е предимство да си сътрудничи", добави Келман. "И така, когато Норвегия внезапно влезе и каже: "Ще упражним правата си и ще продължим с това проучване", откритият въпрос е: наистина ли е за изкопаеми горива или трябва да провокира Русия, или комбинация от двете?" Крайният срок за кандидатстване за концесии е началото на 2021 г. с цел те да бъдат предоставени скоро след това.