През 1945 нацистките концентрационни лагери са освободени. Но малко след това в тях идват нови затворници – нацисти и военнопрестъпници, но също така и хиляди невинни хора. Това е разказ за съдбата на един от тях.
Карл-Вилхелм Вихман следвал в Педагогическия институт в Грайфсвалд, защото искал да стане учител. В свой реферат за бъдещето на германския народ след загубата във Втората световна война той казал някои неща, които се оказали съдбоносни.
18-годишният тогава младеж се изказал срещу провеждането на поземлена реформа по съветски образец. Някой от слушателите явно е направил донос срещу него. Вихман бил изправен пред съветски военен трибунал и осъден на десет години затвор за антисъветска пропаганда. Откарали го в специалния лагер Торгау в Саксония. „Нямахме право да излизаме на разходка, бяхме по трима в килия, а храната беше оскъдна", казва 92-годишният днес пред ДВ.
Торгау е сред 10-те специални лагера, които СССР изгражда в своята окупационна зона между 1945 и 1950 година. Западните окупационни сили също са имали свои лагери за интерниране на високопоставени националсоциалисти и военни престъпници. Споразумение за съществуването на тези лагери е имало между САЩ, Великобритания и СССР.
Сталинистка диктатура на германска земя
Но бруталният съветски режим на Сталин и неговите тайни служби още от самото начало са имали съвсем друго намерение по отношение на тези лагери – целта е била да задушат всеки опит за протести и съпротива срещу изграждането на комунистическа диктатура на територията на по-късно създадената ГДР. Затова в съветските лагери попадат и хиляди напълно случайни и невинни хора.
Колкото и абсурдно да звучи, може да се каже, че затворникът Вихман даже е извадил късмет. Защото почти една трета от задържаните близо 176 000 души в подобни лагери не оцеляват след преживения тормоз.
"Те умират от недохранване, от туберкулоза или дизентерия", казва Ана Камински в интервю за ДВ. Директорката на германската Фондация за осмисляне на диктатурата на ГЕСП от дълги години изследва темата за специалните лагери в бившата ГДР.
Нейните и други сходни проучвания разкриват на какви физически и психически изпитания е бил подложен невинно осъденият Карл-Вилхелм Вихман. До 1950 той е затворник в специалните лагери Торгау и Заксенхаузен. Впоследствие отново е върнат в Торгау - вече като затворник на междувременно създадената ГДР.
Набедени за "нацисти"
След като е пуснат на свобода през 1954, на Вихман изрично му е забранено да говори за преживяното в лагера. Само на жена си и на няколко много близки хора той доверил истината. А потайността наистина била наложителна, защото всички затворници били обявявани от официалната пропаганда на ГДР за „нацисти". Всеки, който изразявал съмнение по този въпрос или разказвал за условията в лагерите, автоматично ставал подсъдим за „подстрекателство" и клевети".
Документални снимки за катастрофалните условия в специалните съветски лагери от онова време няма. Някои затворници обаче тайно са документирали ставащото зад дебелите стени и телените мрежи в свои рисунки и скици. Сред тях са и тези, които виждате в материала на ДВ. Те са направени от Детлеф Путцар и Вилхелм Шприк. Двамата тийнейджъри били арестувани през 1945 по измислени обвинения и осъдени на дълги години затвор, през които били прехвърляни в различни специални лагери. Сред тях бил и създаденият от нацистите концентрационен лагер Заксенхаузен, северно от Берлин, превърнат от съветското командване в лагер за интерниране.
След края на ГДР в Заксенхузен са открити масови гробове с труповете на 7 000 души, но това не са жертви на нацисткия концлагер, а от открития по-късно на същото място специален лагер на съветската комендатура.
Поради наличието на подобни масови гробове, както и поради големия брой на жертвите, за които носи вина съветското командване в бившата ГДР, някои наблюдатели не правят разлика между концентрационните лагери на нацистите и тези на съветската власт.
"Не тая никаква омраза"
Фактът, че Вихман е бил осъден несправедливо, му бил потвърден още в началото на 1990-те години от руската Главна прокуратура. Той бил официално реабилитиран след отварянето на досиетата от съветското време. „Въпреки всичко не тая никаква омраза", казва Вихман днес и добавя, че гледа на себе си като на „човек, който е изкупувал вината за престъпленията на нацистите". Най-важното му желание днес: „Искам нашите внуци и правнуци никога да не преживяват подобно нещо".