Всяко десето дете в Румъния си ляга, без да е вечеряло. Шест милиона души тънат в мизерия и са изоставени на произвола на властите. А политиците се интересуват от тези хора само преди избори. Репортаж от Букурещ.
30 години след промените мнозина румънци все още не виждат изход от бедността. Гласуването за нов парламент е на 6 декември, но в предизборната кампания темата за борбата с бедността почти не присъстваше. Шест милиона румънци тънат в бедност и социална изолация. Една четвърт от румънците имат само външна тоалетна, докато средно за Европа този показател е две на сто.
Семейството на Стеве разполага в дома си с баня, но не и с течаща вода. Ток получават от един съсед, отопляват се с печка на дърва. Големите прозорци на старата вила са закрити – тя се руши, подобно на много други сгради в историческия център на Букурещ.
Официално семейството на Стеве не обитава сградата – къщата, в която мъжът и четирите деца живеят от година и два месеца, се води необитаема.
На произвола на властите
Стеве е от едно село в Южна Румъния. „Срещнах жена си в Букурещ, живея в столицата от 1995-та. Създадохме семейство, деца, какъвто си е редът.“ Със съгласието на собственика те живели 13 години в една необитаема къща. Когато била продадена, новият собственик я разрушил. Преди да напусне, Стеве подал молба за социално жилище. „Поискаха от мен нещо, което не можех да представя – постоянен адрес. В общината с насмешка ме попитаха защо имаме толкова много деца, след като не разполагаме с необходимите средства да ги отглеждаме. Тогава изгубих всяка надежда."
Сега Стеве се опасява, че ще дойдат представители на властите, които ще изгонят семейството му от рушащата се сграда, в която живеят незаконно. „Пази, Боже! Страхувам се, че могат и да ми вземат децата. Това са мои деца, аз съм ги отгледал, как могат да ми бъдат отнети?“
Право на жилище
Хората в подобна безнадеждна ситуация инстинктивно се опитват да се укрият от властите, обяснява правозащитничката Ирина Замфиреску. „Страхът е първото чувство, което социалните служители будят у тези маргинализирани хора.“
Замфиреску се занимава почти от десетилетие с проблема за лошите жилищни условия: „Представителите на социалните служби по правило идват не тогава, когато има нужда от тях, а едва в деня на опразването на къщата, за да убедят хората да напуснат“. Често ги заплашват, че ще им отнемат децата, ако откажат да изпълнят заповедта. Засегнатите хора остават с чувството, че службите представляват интересите на кмета, а не потребностите на гражданите. „След всичко, което съм видяла, това чувство не е измамно“, добавя Замфиреску. А правото на жилище е едно човешко права.
Бедни, изоставени, изолирани
Стеве никога в живота си не е работил на редовен договор. „Работил съм на черно, незаконно, в строителството – какво ли не. Получавах дневно 120 леи (около 25 евро), носех парите вкъщи, пазарувах. Когато нямаше работа, събирахме от улицата стари вестници и бутилки – каквото намерим.“
Когато има работа, Стеве излиза от къщи в три часа през нощта. Пали огъня в печката, за да им е топло на децата, оставя им малко пари на масата, за да могат да си купят сок и нещо за ядене. Очите му се насълзяват: „Не се моля за милост. Ако не бяха децата, щях да спя на улицата.“
В неделя (6.12) в Румъния предстои да бъде избран нов парламент. А борбата с бедността би трябвало да бъде централна тема в националната стратегия на всяка партийна програма. Но от 30 години насам проблемите на бедните хора в страната така и не намират място нито в предизборните кампании, нито в правителствените програми. Техните гласове често се купуват с пакет хранителни продукти и множество популистки обещания, които си остават неизпълнени.
Политизираната система
До момента Стеве всеки път е гласувал, но не и сега: „Те приемат в парламента само такива закони, с които да могат да ме вкарат в затвора“.
Недоверието по отношение на властите е оправдано, признават дори румънски политици. „Тези хора си търсят правата, а остават отхвърлени без обяснение и без помощ“, казва Оана Тою, бивш държавен секретар в Министерството на труда и водеща кандидатка на алианса USR-PLUS. „Ясно е, че мнозина не само не са успели да се измъкнат от бедността, а и са затънали в нея още повече“, изтъква Тою. Системата е много политизирана, постовете се раздават по политически съображения, администрацията е претоварена и непрофесионална.
„Положението с бедността в Румъния е катастрофално“, признава и социалдемократическият депутат Петре Флорин Маноле, бивш съветник в Министерството на труда. Често на бедността се гледа като на проблем, за който сам си си виновен. Това е нерационално и неприемливо. „Политици, които мразят бедните хора, не се ангажират в борбата срещу бедността.“
И либералният кандидат Себастиан Бурдуя критикува румънската социална политика и администрация: „Тази сфера от години се ръководи от политици, които с помощта на държавната политика за социални грижи държат в зависимост нуждаещите се хора. От 30 години те се подиграват на тези хора и злоупотребяват с тях като избиратели“.
Дали Стеве ще гласува? Никога повече, казва той, така или иначе нищо няма да се промени: „Единственото, което си пожелавам, е убежище за мен и моето семейство. Абсолютно нищо друго“.