Един милион души годишно умират в ЕС от различни видове рак. Раковите образувания причиняват една четвърт от всички смъртни случаи в държавите от Общността. Ето защо Европейската комисия е изготвила специален План за действие срещу рака. В резултат от този план се очаква отпускането на повече публични средства за изследователска дейност и за превантивни кампании. Особено важно е да се преодолеят огромните разлики между 27-те държави членки в областта на борбата срещу болестта.
В източноевропейските държави, приети в ЕС през 21 век, от рак умират значително повече хора. По данни на "Евростат", тъжната статистика оглавява Унгария с 340 починали от рак на 100 000 души население. На второ и трето място по смъртност от онкологични заболявания са Хърватия и Словакия. Всяка една от седемте държави, които са водещи по смъртност в ЕС, се намират в Източна Европа.
И обратно: при южноевропейците жертвите на ракови заболявания са далеч по-малко. В Кипър на 100 000 население се падат 212 починали от рак, в Малта - 225, в Испания – 228. И на север, например във Финландия и Швеция, смъртността от рак също се движи в този диапазон. Германия се намира някъде в средата на статистиката с 248 смъртни случая на 100 000 души население.
При мъжете смъртността е по-висока
Мъжете умират от рак много по-често, отколкото жените - това важи за всички страни в ЕС. Този факт е особено осезаем в Швеция, където раковата смъртност сред мъжете е с цели 74% по-висока. Сходно е положението и в Балтийските държави.
Най-смъртоносен се оказва ракът на белия дроб. Белодробните карциноми причиняват смъртта на около една четвърт от всички мъже, починали от рак, като при жените процентът е почти два пъти по-нисък. При тях обаче ракът на гърдата е особено опасен. Сред особено смъртоносните ракови заболявания е и ракът на дебелото черво, който е еднакво опасен както за мъжете, така и за жените.
Непосредствените причини за образуването на злокачествени тумори все още не са установени с абсолютна сигурност, но специалистите посочват редица фактори, които явно благоприятстват появата на тази болест: консумацията на тютюневи изделия, свръхтеглото и обездвижването. И действително: трите ЕС-държави с най-висока ракова смъртност (Унгария, Хърватия и Словакия) присъстват и в списъка на десетте страни с най-много пушачи. По отношение на храната се наблюдава още една, поне косвена, зависимост: страни със средиземноморска кухня като Италия, Испания или Малта регистрират значително по-ниска ракова смъртност.
България изостава в профилактиката и превенцията
Златното правило в борбата срещу рака гласи: превенцията понижава риска. Но и в областта на превантивните мерки държавите от ЕС понякога са на светлинни години разстояние. "Евростат" съобщава, че във Финландия и Дания например, 80% от жените на възраст 50-69 са били подложени на профилактични прегледи за рак на гърдата в периода между 2016 и 2018 година. През същия период в Словакия обаче две от три жени не са минали през такъв преглед. Най-лошо е положението с мамографията в България, където за същия период от време само една от всеки пет жени си е правила профилактика срещу рак на гърдата.
Подобно изглежда положението и при рака на дебелото черво. И тук България води в тъжната статистика: в ЕС тъкмо тя е страната с най-висок процент заболеваемост от рак на дебелото черво. Този факт едва ли е случаен, като се има предвид, че само един от десет българи на възраст между 50 и 74 години минава на профилактичен преглед за това опасно заболяване. В същото време в Германия 80% от хората в същата възрастова група редовно се проверяват за рак на дебелото черво. Някои от цитираните данни на "Евростат" са от 2014 година, но според Еврокомисията огромните разлики между държавите членки се запазват и до днес.