В слово пред Европарламента шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че Русия не е оправдала очакванията на ЕС да се превърне в модерна демокрация, и отправи сигнал, че може да инициира разширяване на санкциите срещу Москва, отбелязва в. "Комерсант", цитиран от БТА.
Изказването рязко контрастираше с думите на дипломата, казани миналата седмица при посещение в руската столица, пише изданието, според което смяната на тона явно е била насърчена от бурните критики на европейски политици, които обвиниха Борел в съглашателство с Москва, сметнаха за унизително поведението му по време на визитата и призоваха незабавно да подаде оставка. Според Борел руското ръководство е поело курс към дългосрочно разграничаване от Европа, допълва "Комерсант".
"С точност до 100 процента може да се каже, че най-вероятно вече никой няма да идва у нас", пише авторът на коментар в същия брой. Опитите да се спогодим с добро остават в миналото. Предстои нов период в отношенията между Русия и Запада и изглежда не ни чака нищо хубаво, предвижда той.
"Труд" откроява като "доста показателно" решението на руското министерство на отбраната за пръв път от 30 години да откаже участие в семинар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за военните доктрини. Руските военни заявиха директно, че го правят заради недружелюбната политика на западните държави, посочва вестникът.
След тежките последици от ваксината на "Пфайзер"/"Бионтех", смятана доскоро за основен коз на ЕС в борбата с коронавируса, сега руският препарат "Спутник V" се разглежда като най-перспективно средство срещу инфекцията с най-малко съпътстващи жертви сред застаряващото европейско население, изтъква "Труд". Съответно Западът и на първо място Европа се нуждае сега от Русия много повече, отколкото Русия от тях, заявява вестникът.
От блога на Борел се разбра, че за новите антируски санкции ще бъде задействан новият санкционен механизъм, приет от ЕС през декември, пише "Независимая газета". Той дава възможност да се наказват лица, замесени в нарушения на човешките права в коя да е страна, а не само по време на кризи и конфликти, засягащи поне малко Евросъюза. Това затруднява включените в черни списъци във воденето на съдебни спорове с ЕС, обяснява изданието.
Механизмът на ЕС, който според Борел се предлага да се използва за санкции срещу Москва във връзка със "случая Навални", е аналогичен на "закона Магнитски", приет в САЩ. Така Евросъюзът ще реализира намерението да координира с американците санкционната си политика спрямо Русия. Но с изключение на балтийските страни и Полша в ЕС не се говори за други санкции срещу Русия, освен персонални. Изглежда е свален от дневния ред въпросът за санкции срещу газопровода "Северен поток-2". Европейците не се канят и да понижат нивото на дипломатически отношения. Най-много да продължи "войната" чрез експулсиране на дипломати, прогнозира "Независимая газета".
Проблемът не е само в санкциите. Русия и Европа нямат общ позитивен дневен ред, който да обсъдят. Темите за Украйна, човешките права и т. н. са все теми за конфликт, изтъква пред "Московский комсомолец" политологът Алексей Макаркин. Европейците няма да замразяват връзките изцяло - контактите в ОССЕ и Съвета на Европа ще се запазят, но без да се води сериозен диалог. Ситуацията в известен смисъл ще наподобява студената война от времето на Андропов, смята той. Икономическите отношения ще се запазят в някаква форма, защото европейците имат нужда от газ. Но инвестициите им в Русия ще намаляват и занапред. От една страна, европейците ще се страхуват, че партньорите им всеки момент може да бъдат санкционирани. От друга страна, в Русия се притесняват, че европейските инвестиции в стратегически руски предприятия може да представляват опасност, добавя експертът.
Основите на взаимодействието между Русия и ЕС бяха положени през първата половина на 90-те. За четвърт век оттогава се промени всичко - светът, Европа, Русия, представите за възможно и необходимо. Неизменно остана само убеждението на Евросъюза, че неговите норми и стандарти трябва да са основа на отношенията му с външни партньори, пише в статия за московския официоз "Росийская газета" аналитикът Фьодор Лукянов.
Износът на норми винаги е бил основен силов инструмент на ЕС, използван вместо по-традиционните форми на сила, най-вече военна, подчертава той. Няма никакви съмнения, че Русия и ЕС ще стигнат до нова форма на взаимодействие. Това е нужно и на двете страни - и от прагматична, и от културна гледна точка, значи ще стане. Но първо ще се наложи да обърнем страницата, да се откажем от предишния модел на отношения - днес той, уви, не произвежда нищо, освен взаимно раздразнение, заключава руският наблюдател.