На 26 февруари 2021 г. се навършват 29 години от геноцида в Ходжалъ, извършен от въоръжените сили на Армения по време на арменската агресия срещу Азербайджан. Баку призова виновните да бъдат изправени пред съда. Това се казва в изявление на Министерството на външните работи на Република Азербайджан по повод на 29-ата годишнина от геноцида в Ходжалъ.
Едно от най-тежките престъпления, извършени срещу цивилното население през десетилетията на арменската агресия срещу Азербайджан и най-трагичната страница от първата Карабахска война, беше окупацията на град Ходжалъ. Преди конфликта 7000 души са живеели в този град, разположен в региона Нагорни Карабах в Азербайджан. От октомври 1991 г. градът е изцяло обсаден от въоръжените сили на Армения. През нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г., след масиран артилерийски обстрел на Ходжалъ, въоръжените сили на Армения, с помощта на 366-ти пехотен полк на бившия СССР, Ходжалъ е превзет. Нашествениците разрушават Ходжалъ и с особена жестокост извършват масовото убийство на мирно население.
В резултат на геноцида в Ходжалъ 5379 жители на града са насилствено изгонени, 1275 са заловени, взети за заложници и изтезавани (съдбата на 150 от тях, включително 68 жени и 26 деца, остава неизвестна към днешна дата), а 487 са ранени, 8 семейства са напълно унищожени, 130 деца са загубили един родител и 25 деца са загубили и двамата си родители, 613 души, включително 63 деца, 106 жени и 70 възрастни, са жестоко убити. Всички налични факти от трагичните събития в Ходжалъ доказват категорично, че престъпленията, извършени в този град в Азербайджан, не са били обикновен и случаен акт, а неразривна част от политиката на Армения за системно насилие. Целенасоченото избиване на цивилни в Ходжалъ е престъпление, произтичащо от политиката на етническа омраза и расова дискриминация срещу азербайджанците на държавно ниво в Армения, и е насочено към масовото убийство на хора просто поради тяхната етническа принадлежност.
Масовото убийство в Ходжалъ и други военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, извършени от Армения в хода на агресията срещу Република Азербайджан, представляват сериозно нарушение на международното хуманитарно право и правата на човека, по-специално Женевските конвенции от 1949 г., Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни отношения или наказания, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Понастоящем националните законодателни органи на 17 държави, както и 23 щата на САЩ, са приели резолюции и решения, осъждащи масовото убийство на цивилни в Ходжалъ, като го оценяват като престъпление срещу човечеството. По същото време Организацията за ислямско сътрудничество и Съветът за сътрудничество на тюркоезичните държави приеха резолюции и изявления, категорично осъждащи геноцида в Ходжалъ. В решението си от 22 април 2010 г. Европейският съд по правата на човека стига до важен извод по отношение на престъплението, извършено в Ходжалъ, като квалифицира поведението на тези, които осъществяват нападението като „актове с особена тежест, които може да бъдат определени като военни престъпления или престъпления срещу човечеството“.
Наред с отговорността на Република Армения като държава, по силата на нормите на международното наказателно право такива деяния, извършени в контекста на въоръжен конфликт, включително и тези в град Ходжалъ, се разглеждат като международни престъпления и отговорността за тях също се поема на индивидуална основа от тези, които са участвали в тези деяния, техните съучастници и помощници. До днес обаче никой от пряко замесените в трагедията в Ходжалъ и други свързани с нея деяния като военни престъпления и престъпления срещу човечеството не е преследван в Армения. В свое цинично признаване на вината тогавашният министър на отбраната на Армения и бивш президент Серж Саркисян е цитиран от британския журналист Томас де Ваал да казва: „преди Ходжалъ азербайджанците смятаха, че ... арменците са хора, които не могат да вдигнат ръка срещу цивилното население. Ние успяхме да се пречупим този [стереотип]“ (Томас де Ваал, „Черната градина: Армения и Азербайджан през мира и войната“ (Ню Йорк и Лондон, New York University Press, 2003 г.), стр. 172.)).
Целенасоченото нападение над азербайджанското цивилно население и престъпленията срещу човечеството продължи по време на военните операции, проведени от Армения от 27 септември до 10 ноември 2020 г. Армения целенасочено атакува цивилното население и гражданската инфраструктура на азербайджански градове като Гянджа, Барда, Тертер, разположени на значително разстояние от военната зона, през 2020 г., както и през 1992 г., прибегна до същата тактика на терор, а този път вече с използването на съвременни видове бронирани машини и ракетни установки, което доведе до убийство на мирни азербайджанци. Както геноцидът в Ходжалъ през 1992 г., така и бомбардировките над цивилното население през 2020 г. ясно показват целенасочената политика на Армения за насилие над азербайджанци.
Република Азербайджан вярва, че непрекъснатите мерки, предприети на национално ниво, както и в рамките на съществуващото международно законодателство, ще послужат за прекратяване на безнаказаността и изправяне пред съда на виновните за тежките престъпления, извършени по време на агресията на Армения срещу Азербайджан.