Коментар от Барбара Везел:
Никола Саркози да лежи в затвора заедно с наркодилъри и автоджамбази? Не, това не е задължително. Ако присъдата му изобщо бъде потвърдена на следващата инстанция, бившият френски президент ще може да си излежи едната година на спокойствие вкъщи - с електронна гривна за контрол. А съпругата му Карла Бруни може, акомпанирайки си на китара, да му изпее с много лично чувство: "Вършиш, каквото вършиш - само гледай да не те пипнат!". "Ерата Саркози" изобщо не беше скучна. Французите с наслада консумираха подробностите от любовния живот на своя президент, но политическите му афери излязоха на бял свят едва по-късно. Сега съдът приема за доказан факта, че през 2014 година Саркози е подкупил високопоставен магистрат, за да получи повече информация за едно съдебно разследване.
Провиненията на висши френски политици
В тази история има какво ли не! Евтини мобилни телефони за еднократна употреба, подслушани телефонни разговори, луксозен пост в Монако - съдебната преписка предлага достатъчно материал за великолепен филмов сценарий. Но това дори не е всичко. Нека да си припомним, че в един предишен процес Никола Саркози беше оправдан по друго обвинение: че е приел недекларирани предизборни дарения от Лилиан Бетанкур, наследница на империята "Л‘Ореал". Онази афера продължи години. А правосъдието и до днес не е разчистило сметките си с бившия президент. След две седмици започва нов процес по подозрение за нелегално финансиране на предизборната кампания през 2007 година. Твърди се, че тогава Саркози получил 50 милиона евро не от другиго, а точно от бившия либийски диктатор Кадафи. Освен това Саркози е разследван и заради подозрителните консултантски услуги в полза на руска фирма. Преследван е и с неудобния въпрос как така е назначил бившата си съпруга за своя сътрудничка.
Никола Саркози е вторият бивш президент, на когото френският съд налага ефективна присъда: през 2011 година Жак Ширак беше осъден заради присвояване и разхищаване на обществени средства докато беше кмет на Париж. А най-голям шум вдигна процесът срещу бившия министър-председател Франсоа Фийон, които години наред беше плащал заплата на съпругата си, назначена фиктивно като сътрудничка. Присъдата унищожи кариерата на политика-консерватор, който тъкмо посягаше към президентския пост - и отвори тогава пътя към победата на по-сетнешния президент Еманюел Макрон.
Само допреди няколко десетилетия правилата на играта във Франция бяха различни. Обвинението срещу президента Валери Жискар д'Еестен, че е получил торбичка с диаманти от централноафриканския диктатор Бокаса бързо се изпари. Хората по някакъв начин преглътнаха и факта, че друг президент, Франсоа Митеран, беше настанил своята любовница и общата им дъщеря в държавно жилище, което се охраняваше от полицията. Да, във Фрация дълго време за гражданите правилата бяха едни, а за управляващата класа - съвсем други. Тъкмо тези двойни стандарти подхранваха гнева на хората срещу управляващите. От няколко години обаче правосъдието все по-енергично преследва простъпките на политици, които в предишни десетилетия щяха да бъдат заметени под килима. Нараснаха очакванията на обществото за справедливо правосъдие както за малките, така и за големите. Добрите стари обвързаности и зависимости вече не обещават предишната закрила. За промяна в това отношение говорят и последните разследвания заради сексуални посегателства в парижкото висше общество.
Важен сигнал за обезверените и огорчени французи
Разбира се, процеси като този срещу Никола Саркози, крият и своите опасности. Той самият през цялото време твърди, че всичко това е лов на вещици. Напълно възможно е подобни процеси срещу политици от враждебния лагер да се инструментализират именно политически - и тогава правосъдието ще трябва да доказва своята обективност и независимост. За бившия френски президент тази присъда е тежък удар. Твърди се, че той се заигравал с мисълта отново да излезе на сцената на следващите президентски избори, доколкото консерваторите засега не могат да представят нито един благонадежден кандидат. Да, и след присъдата Саркози все още може да се кандидатира, но да водиш предизборна битка с такова криминално бреме едва ли би било толкова лесно. Възможно е обаче той да остане като кукловод зад кулисите. И все пак, под черта: присъдата срещу Никола Саркози дава знак, че във Франция никой не стои над закона. А това е много важен сигнал за обезверените и огорчени французи.