През цялата 2020 година в Дания са били подадени едва 1500 молби за убежище. За сравнение: през 2015 година, белязана от бежанската криза, броят им е бил над 20 000. Оттогава насам обаче страната постоянно затяга имиграционната си политика. Първите стъпки в тази насока предприеха тогавашният премиер Расмусен и неговото либерал-консервативно правителство. Когато през 2018 година бе представен т.нар. Закон срещу паралелните общества, Расмусен заяви, че целта е да "изчезнат всички гета".
"Дания без паралелни общества"
"Правителството представя своята стратегия за една бъдеща Дания, в която до 2030 година вече да няма никакви паралелни общества“, заяви тогава Расмусен и поясни какво разбира под „паралелни общества“: „Квартали, в които прекалено много хора живеят от социални помощи, а твърде малко жители имат работа и някакво професионално образование. Квартали, в които има повече криминални елементи и където жените са смятани за по-малоценни от мъжете, а децата попиват изкривени представи за света и хората. Подобно нещо не бива да съществува в Дания“. Днес в страната все още има поне 15 района с над 1000 жители, които могат да бъдат наречени гета. Там нивото на безработицата е над 40%, престъпността е много над средната за страната, а образователното равнище и доходите са почти двойно по-ниски в сравнение с нивото в заобикалящите ги райони. Правителството определя като "застрашени" още най-малко 25 района.
Управляващите в Дания междувременно се смениха. От лятото на 2019 година властта поеха социалдемократите начело с министър-председателката Фредериксен. Както бяха обещали и в предизборната си кампания, те продължиха твърдия курс на предшествениците си по отношение на чужденците. А сега дори го затягат допълнително. Законът за паралелните общества ще бъде преработен, обяви вътрешният министър Кааре Дибвад Бек. Жилищните квартали вече няма да бъдат наричани „гета“, а най-късно след десет години там трябва да живеят не повече от 30% хора „с незападен произход“, вместо сегашните 50 на сто.
Този процес ще бъде направляван и чрез отдаването под наем на социални жилища, обясни вътрешният министър Кааре Дибвад Бек: „Искаме да въведем гъвкави правила за социалните жилищата, така че онези кандидати, които имат работа или изучават професия, да са с предимство пред хората без работа. Общините вече няма да имат право да дават под наем жилища на хора, които са осъдени или са граждани на страна извън ЕС. Така ще успеем да постигнем по-добро размесване на хората с чужд произход сред местните“. Въпросът е само как точно ще се постигне това по-добро „смесване“ на чужди и местни хора. Бент Мадсен разбира от строителство на социални жилища в Дания - той е водещ експерт в тази сфера. Според неговата преценка, плановете на правителството са просто въздух под налягане. "Това е чисто теоретична цел. За да я постигнат, ще трябва да прехвърлят хиляди хора от „рисковите“ райони на съвсем други места.“
Още планове
Управляващите социалдемократи обаче държат на своята цел. Сегашната им политика по отношение на чужденците им носи успех, а някои дори вече работят върху нови планове. Наскоро министърът на интеграцията Матиас Тесфайер формулира целта „никакви кандидати за убежище повече“. Министър-председателката Фредериксен го коригира, но го стори твърде вяло: „Не можем да обещаваме, че няма да има повече кандидати за убежище, но можем да формулираме една визия за бъдещето - да създадем нова сиистема за даване на убежище и да направим всичко възможно, за да я въведем“.
Автор: Карстен Шмистер (АРД)