Решението на президента на САЩ Джо Байдън да изтегли американски войски от Афганистан е сред външнополитическите теми, присъстващи в британския и американския печат.
Лондонският в. "Таймс" нарича този ход "Първата голяма грешка на Байдън". В своя статия бившия лидер на британската Консервативната партия и бивш външен министър на Великобритания Уилям Хейг посочва, че решението на Байдън да изтегли войниците на САЩ до септември тази година пренебрегва уроците от последните 20 години, предаде БТА.
В анализ, публикуван във в. "Ню Йорк таймс", Брет Стивънс също изтъква, че "Изоставянето на Афганистан е историческа грешка". Авторът посочва, че напускането доказва, че Осама бин Ладен е бил прав, че щом нещата е объркат, Америка си тръгва.
Той акцентира, че напускането на военните от САЩ представлява изоставяне на всеки афганистанец, който се бори да направи страната си по-хуманно, по-гостоприемно, по-толерантно етнически и социално място. Някои афганистанци поемат огромни рискове, като помагат на американските войски, дипломати и хуманитарни работници да си вършат работата. А около 17 000 афганистанци чакат колелата на американската бюрократична машина да се завъртят, за да получат виза.
И ако Байдън иска да разграничи имиграционната си политика от тази на своя предшественик Доналд Тръмп, той трябва да подпише изпълнителна заповед за издаването на всяка от тези визи. И то бързо, предупреждава авторът. Така ще спаси подалите тези заявления от смъртната опасност, надвиснала над всеки от тях.
Това би било в духа на най-добрата американска традиция да приема радушно политически бежанци от места като Унгария, Куба, Виетнам, СССР и Северен Ирак. А ще изпрати и полезен сигнал, че да помагаш на Америка, когато Америка те помоли, не е най-тъпото нещо, което човек може да направи, коментира анализаторът.
Тези 17 000 афганистанци обаче са само малка част от всички онези, които ще бъдат изоставени. Рационалният аргумент, който трябва да се изтъкне, е, че САЩ отидоха в Афганистан, за да служат на своите хладнокръвно обмислени национални интереси, а не на нуждите на една бедна държава с близо 40 милиона души население. В крайна сметка външната политика е свързана със собствения интерес, а не с този на другите, отбелязва авторът на "Ню Йорк таймс".
Но какъв беше интересът на Америка да остане в Афганистан след падането на режима на талибаните, пита риторично коментаторът. Най-важното беше не да бъде убит Осама бин Ладен, който беше само един от организаторите на тероризма. Присъствието в Афганистан трябваше докаже, че Бин Ладен греши по отношение на дългосрочните ангажименти на САЩ в чужбина.
Авторът припомня как през 1996 г. Бин Ладен издава прословутата си фетва, с която обявява война на САЩ, изразявайки надежда тя да е дълга и кървава. Бин Ладен отбелязва, че американците последователно, в различни конфликти, се оттеглят. Бин Ладен заявява, че Бог е опозорил американците, когато са се оттеглили, и действията им са показали тяхната слабост и безсилие.
Доводът, че не може безкрайно да бъдат водени войните на други държави, особено когато стратегическият фокус трябва да се измести към конкуренти като Русия и Китай, е фактическа лъжа, както и концептуална заблуда, смята авторът на "Ню Йорк таймс".
Той посочва, че само през януари талибаните са убили 239 членове на правителствените сили за сигурност и 77 цивилни афганистанци. САЩ обаче са губили по-малко от 20 военнослужещи годишно в Афганистан от 2015 г. насам. И това е много малка част от американските военни, които загиват при рутинни тренировки по света.
Според коментатора на изданието основната роля на САЩ в Афганистан през последните години е била осигуряването на американска въздушна военна подкрепа за афганистанските правителствени сили, за да не се допусне окончателна победа на талибаните.
Теорията на възпирането разчита не само на баланса на силите, но и на запазването на доверието. Напускането на Афганистан продължава 50-годишната поредица от изтегляния, като се започне от Виетнам и се стигне до Сомалия и Ирак, в която САЩ са поне толкова опасни за приятелите си, колкото и за враговете си, изтъква анализаторът.
Има становище, че не е неразумно да се иска от афганистанците да се оправят сами след 20-годишни американски жертви. Но външната политика е свързана със справянето със света какъвто е, а не какъвто бихме желали да бъде. В желания свят афганистанските лидери нямаше да бъдат несръчни, афганистанските жени нямаше да са все по-застрашени, талибаните щяха да са прекъснали връзките си с международните терористи, а направеното от САЩ в единия край на света нямаше да се отразява на ставащото другаде.
В реалния свят нищо от това не е вярно. Затова САЩ трябва да намерят начин да защитават интересите си без да изневеряват на ценностите си и на своите приятели, изтъква авторът.
Пагубното решение за Афганистан се проваля на теста по всички фронтове, заключава Брет Стивънс в "Ню Йорк таймс".