"Как една малка страна от ЕС се превърна в бойно поле за шпиони" - под това заглавие германското списание "Шпигел" публикува обширна статия от Димитър Ганев и Александър Зарович. В подзаглавието авторите обобщават: "Покушение с отрова, шпионска мрежа: в България отново и отново се провеждат операции на тайни служби, зад които очевидно стои Русия. А това създава рискове за НАТО и за ЕС".
"Не е изненада, че Русия провежда шпионски операции в България"
Авторите припомнят за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015 година, за което, според разследващите журналисти от "Белингкат" и "Шпигел", отговорност носи поделение 29155 на руското военно разузнаване ГРУ. Те пишат и за предполагаемата връзка между това покушение и взрива на боеприпаси в Чехия.
"Западни служби за сигурност смятат, че въпросното елитно подразделение на руското военно разузнаване води скрита война с цел отслабването на Европа", отбелязват авторите и изброяват известните факти: покушението срещу Сергей Скрипал и разследванията на взривове в български оръжейни складове през 2011, 2015 и 2020 година. "Подобни епизоди показват, че през последните години България се е превърнала в същинско бойно поле на шпионите", констатира "Шпигел" и информира читателите си за последния шпионски скандал между София и Москва.
По-нататък в статията четем: "Предполагаемите случаи на шпионаж нагледно илюстрират поне едно: геополитическите центробежни сили действат в България особено силно. По съветско време страната беше най-лоялният сателит на Москва, културните връзки все още са тесни, а Русия е най-важният енергиен доставчик. В същото време от 2004 година страната членува в НАТО, а през 2007 се присъедини и към ЕС".
Авторите на "Шпигел" са разговаряли с Марк Галеоти, експерт по дейността на тайните служби от мозъчния тръст по въпросите на сигурността RUSI в Лондон. Галеоти между другото казва: "Не е изненадващо, че Русия провежда шпионски операции в България". Експертът добавя още, че активността на руските тайни служби в западните държави вече е достигнала равнището от времето на Студената война, а Москва смята България за Ахилесовата пета на НАТО. Галеоти очевидно е изненадан от факта, че София разгласява всичко това, но експертът го отдава на желанието на правителството да отправи определени съобщения както вътре в страната, така и навън. Авторите на статията цитират подозренията, че по този начин премиерът Борисов иска да се представи като верен съюзник на НАТО и на ЕС и да отклони вниманието от своята "избуяваща клиентелистка политика".
Във втората част от обширната статия в "Шпигел" става дума за Николай Малинов, който беше обвинен в шпионаж в полза на Русия. Авторите пишат за връзките на Малинов с Константин Малофеев, "православен монархист, (…) който си е поставил за цел да освободи Европа от така наречения либерализъм". Според тях фактът, че руският президент Владимир Путин връчи на Малинов руски орден, трябва да се тълкува като предупреждение към българските власти. В края на статията става дума и за продажбата на "Виваком", както и за ролята, която изиграха в тази сделка банкерът-беглец Цветан Василев и вече споменатият Константин Малофеев.
"Този загадъчен случай"
За предполагаемата дейност на руски шпиони в България и за връзката с оръжейния бизнес на Емилиян Гебрев пише и "Нойес Дойчланд" - вестникът, който навремето беше комунистически официоз в бившата ГДР. В статия под заглавие "Българската следа" авторът Биргер Шютц констатира, че българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев е "загадъчна фигура, за която дори добре осведомените наблюдатели знаят съвсем малко". В тази публикация става дума за сделките на Гебрев с Украйна и Грузия и за обширната статия по въпроса в "Ню Йорк Таймс", от която се разбира, че българското правителство е "благоразположено към Москва" и навярно е оказало съпротива срещу такива сделки.
По повод отравянето на Гебрев авторът пише: "Българското правителство дълго време не демонстрираше голямо желание да разплете този загадъчен случай. Твърде балансираният по отношение на Москва премиер Бойко Борисов оповестяваше действия, но самите разследвания си оставаха половинчати".