Турският президент Ердоган е известен с това, че обича гигантските строителни проекти: ново летище, най-голямата джамия в Турция или нов тунел под Босфора. Всички тези мегапроекти бяха осъществени по негова инициатива в рекордни срокове.
Но следващият проект - каналът „Истанбул“ – надминава всичко, известно досега. Турското правителство на практика възнамерява да построи втори Босфор – нещо като копие на протока, който преминава през 16-милионния град Истанбул.
Изкуственият канал, дълъг 45 километра, ще преминава през западната част на Истанбул - паралелно на Босфора и ще свързва Черно и Мраморно море. Целта е да се облекчи интензивният трафик през Босфора и да се намали рискът от катастрофи, казват от турското правителство.
Унищожена природа
Онова, което за много от жителите на Истанбул беше чиста фантазия, сега постепенно започва да придобива ясни очертания: въпреки множеството съдебни жалби срещу проекта, скоро може да бъде направена първата копка на строежа. Още през март 2020 година беше обявен търгът за изпълнители, а сред кандидатите има многобройни инвеститори от Близкия и Средния изток.
Сред критиците на проекта обаче са кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, голяма част от населението на града, както и редица учени. Основните им аргументи срещу построяването на канала са свързани с очакваните щети, които ще бъдат нанесени на околната среда.
В края на 2019 година турското Министерство на екологията и градоустройството издаде необходимата оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и даде своето положително становище за проекта. Но независими учени прогнозират, че изграждането на този канал ще нанесе опустошителни щети.
В Истанбулската камара на екоинженерите всеки ден постъпват нови жалби срещу мегапроекта, казва за ДВ нейният генерален секретар Медат Гюней. „Целият язовир „Сазлидере“, т.е. най-важният резервоар за питейна вода в европейската част на града, ще трябва да отстъпи мястото си на проекта. Освен това, според ОВОС, цялото езеро Теркос ще бъде интегрирано в новия канал“.
Жилища за 1,2 милиона души
За компенсация на унищожения язовир „Сазлидере“ ще бъде построен новият водоем „Мелен“ - още един мегапроект, който ще възникне на 200 километра източно от Истанбул. „Това ще доведе до значително поскъпване на водата, което чувствително ще засегне турските данъкоплатци“, казва Гюней.
Екосистемата по протежението на бъдещия канал се отличава с богата флора и фауна. Там се срещат множество редки и застрашени растителни и животински видове. Много птици използват езерата в района, за да мътят и презимуват. Изследване на градската управа на Истанбул показва, че заради новия канал ще трябва да бъдат изсечени 200 000 дървета и унищожени 136 квадратни километра земеделски земи и 13 квадратни километра пасища.
Част от проекта предвижда по протежението на новия канал „Истанбул“, върху площ от общо 83 квадратни километра, да бъдат изградени жилища за близо 1,2 милиона души. Медат Гюней подозира, че печалбата на инвеститорите е основната движеща сила за целия проект. А тази печалба, според него, може да възлезе на около 800 милиарда щатски долара. По-бедните жители на града ще бъдат прогонени от тези места, прогнозира още Гюней.
Кметът на Истанбул се бори срещу проекта
Друг спорен пункт около този проект са огромните строителни разходи. Официално се говори за 11,5 милиарда евро, но експерти смятат, че те ще бъдат значително по-високи. Проектът ще бъде „изцяло за сметка на данъкоплатците“, критикуват от градската управа на Истанбул, където управлява опозицията.
Кметът Екрем Имамоглу, социалдемократ и член на най-голямата опозиционна сила - Републиканската народна партия (CHP), е против изграждането на изкуствения воден път. „Ще се борим срещу изграждането на канала, се казва в негово становище по темата. За Имамоглу този проект е заплаха както за природата, така и за водоснабдяването на района.
Неговата позиция може и да е в интерес на местното население, но за него самия тя стана съдбоносна: заради отпечатването на плакати с лозунга „Или канал, или Истанбул“ правителството в Анкара започна разследване срещу градоначалника.
Автори: Даниел Белут, Серкан Оджак