"Нямах представа дали майка ми е добре и дали все още имам дом, в който да се прибера", спомня си Мици Тан. През ноември 2020 година тайфунът Вамко тежко засегна Филипините. "Нямахме ток, почти нямахме обхват на телефоните си", казва още Тан. По време на бурята тя остава при своя приятелка. Хората в съседните сгради се катерят по покривите, за да се спасят от прииждащата вода.
"Вече сме жертви на екстремното време", казва 22-годишната жена. "Щом чуя, че се задава тайфун, ме обзема страх, че ще се удавя в собствената си спалня".
Как ще изглежда светът след 30 години?
Подобно на повечето филипинци, Тан добре познава опасностите от циклоните. Само две седмици преди тайфуна Вамко, друг тайфун - Гоби, една от най-опустошителните тропични бури, регистрирани някога, за късмет подминава столицата Манила и нейните 13 милиона жители. Тан знае, че със затоплянето на планетата подобни стихии ще стават все по-опасни.
Колко време ще може обществото да издържи на подобни катаклизми? Въпрос, чийто отговор все още съдържа много неизвестни. Но едно е сигурно: докато 22-годишната Тан навърши възрастта на своята майка, която е на 58, наводненията в Манила и редица други градове ще са се превърнали в ежегодно събитие. Такива критични наводнения едно време са се случвали само веднъж на 100 години.
Същевременно продължителните засушавания застрашават растителността, което ще доведе до още по-сериозна заплаха от пожари на много места по света, включително в редица градове на САЩ и Австралия. След 30 години поне една четвърт от глетчерите в района на Хиндукуш в Хималаите ще са се разтопили, а това може сериозно да изостри споровете за питейна вода между трите ядрени сили Индия, Пакистан и Китай с техните над 2,8 милиарда жители. Трите държави са силно зависими във водоснабдяването си от реки, които се захранват от ледниците в Хималаите.
Промените са факт, но дали ще са апокалиптични?
Усещането, че предстои климатична катастрофа предизвиква сериозни страхове в обществото. Според проучване на YouGov, 30% от американците вярват, че ще преживеят апокалиптична катастрофа. Изследване от 2019 година сочи, че половината от анкетираните във Франция, Италия, Великобритания и САЩ са убедени, че днешната цивилизация ще рухне през следващите няколко години.
Въпреки широко разпространените страхове, няма научнообосновани доказателства, че подобен срив на човешката цивилизация е вероятен или пък неизбежен. Климатичните катаклизми могат обаче да засегнат някои райони толкова тежко, че “сцеплението в обществото като цяло да бъде нарушено”, казва Михаел Опенхаймер, професор по науки за Земята в университета “Принстън”. През септември 2020 година Институтът за икономика и мир (Institute for Economics and Peace) публикува доклад, който прогнозира, че до 2050 година 1,2 милиарда души ще се окажат климатични бежанци. Според три организации, с чиито представители ДВ разговаря, този доклад обаче обрисува грешна картина и борави неправилно с данните. “Цифровите данни са пълна фикция”, казва по този повод политоложката Сара Неш от Земеделския университет във Виена.
Гневът като мотив за действия
Учените и активистите неизбежно се изправят пред въпроса: мотивира ли говоренето за климатичните промени и катаклизми хората да действат или пък ги води до отчаяние? “Апокалиптичната нагласа може напълно да ни обезсърчи“, казва Майкъл Ман, експерт по климата от Пенсилванския университет. В новата си книга Ман пише, че апокалиптичните нагласи вече са станали по-масови от отричането на климатичните промени. Гневът и страхът също са мощни двигатели за промяна, но само ако хората чувстват, че могат сами да определят живота си. Гневът е основният мотив и на Тан в борбата ѝ срещу климатичните промени. “Не искаме хората да се надяват”, казва тя, “искаме да са гневни и да искат да действат”.