Доктор Емануела Петкова е общопрактикуващ лекар в София. Доктор Ани Цветанова-Радева е кожен лекар в Бон, Германия. И двете поставят ваксини срещу коронавирус - лъч светлина след една година пандемия, в която работата им се промени из основи.
Хаос има навсякъде
Доктор Цветанова-Радева започва да поставя ваксини в края на април. "В Германия през април отвориха имунизациите за абсолютно всички лекари, без значение от специалността", обяснява тя. А доктор Петкова имунизира пациентите си от март насам. "В началото имаше само AstraZeneca. Получавахме по два флакона", разказва тя. Личните лекари в България се редят на опашки, за да вземат ваксините. После започват да набират пациенти, за да могат да отворят флакона и да използват всички дози в него. "В момента бройката ваксините е задоволителна, но през миналия месец количество беше крайно недостатъчно", спомня си доктор Петкова.
"При нас в Германия всеки лекар получава определен брой ваксини на седмица. Бройката е еднаква за всички специалности, включително личните лекари", обяснява доктор Цветанова-Радева. При нея ваксините се доставят от аптека. "Във вторник получаваме ваксините за седмицата и до обяд се прави поръчката за следващата седмица", допълва дерматоложката.
За разлика от България, където всеки желаещ може да се ваксинира още сега, в Германия все още важи т.нар. приоризиране на пациентите. Списъците с желаещи да се ваксинират са дълги. А някои пациенти искат да си спестят дългото чакане за ваксина. Стига се до надпревара. "Фабрикуват документи за тежки заболявания и контакти с тежко болни, бременни и т.н., за да могат да прескочат приоритизацията", разказва доктор Цветанова-Радева.
В Германия указанията се сменят бързо и неочаквано. Например в средата на май се преустановява поставянето на първа доза, за да може да бъдат имунизирани напълно всички пациенти от приоритетните групи дотук. "За мен хаосът тук в Германия дори е по-голям, отколкото в България", признава дерматоложката.
Доктор Петкова също има своите критики към имунизационната кампания в България. "Предстоят ни поне 2-3 години на реваксинации, трябва да се сложи някакъв ред", казва тя. "За мен най-добрият вариант е да се обособят ваксинационни центрове, в които отиват само здрави хора, а ние даваме дежурства. Това смесване на потоците на здрави и болни хора в момента не е удачен вариант." Казва, че по този начин няма да се губят и дози от ваксината - когато някой пациент не се яви на часа за ваксинация, тя ще може да бъде предложена на друг.
Сагата с ваксината на AstraZeneca
В България много пациенти с първа доза от препарата на AstraZeneca искат да получат втора доза от РНК ваксина. Но официални указания доколко това е допустимо липсват. "Има само препоръка без писмено указание, която гласи, че след максималния срок между двете дози на AstraZeneca, който е 12 седмици, може да бъде поставена еднократна ваксина на BioNTech/Pfizer", казва доктор Петкова. И допълва, че очаква официално становище за съвместимостта на ваксините.
В Германия вече поставят втори дози от BioNTech/Pfizer след получени първи от AstraZeneca. "Тук вече не е препоръчително препаратът на AstraZeneca да се поставя на пациенти под 60-годишна възраст", казва доктор Цветанова-Радева. Затова дори тези, които са получили първа доза от векторната ваксина, могат да получат втора от Pfizer/BioNTech.
В очакване на третата доза
Доктор Петкова е първият имунизиран личен лекар в България. Тя е получила своята ваксина още в края на декември. Но все още няма информация за предстоящата трета бустерна доза. "Чух, че на осмия месец ще трябва да се сложи една бустерна доза, но официално не сме уведомени." Във Великобритания вече обявиха, че от есента започват поставянето на трета доза на всички над 50-годишна възраст.
В Германия също се готвят за следващия етап от имунизационната кампания. "Съпругът на колежка, който работи в спешната помощ, беше ваксиниран още през януари. Получи и втората доза", разказва доктор Цветанова-Радева. "И сега има покана за трета бустерна доза в края на август."
А има ли все още достатъчно желаещи за имунизация? "При нас интересът е огромен. Основно към BionTech/Pfizer. От ваксината на AstraZeneca се интересуват младите хора, които не искат да чакат края на лятото, защото искат да пътуват", обяснява доктор Цветанова-Радева.
И при доктор Петкова в София все още има достатъчно пациенти, които искат да се ваксинират. По данни на Евробарометър от април обаче българите са сред най-скептични към ваксините в Европа - 19 процента биха се ваксинирали веднага, а 22 процента - никога. "Не разбирам защо някои хора не възприемат идеята за имунизация", казва доктор Петкова. "Когато човек може да спре нещо, което би могло да бъде смъртоносно за него, защо да не го направи? Този вирус поразява много хора без някаква особена отличителна черта. Щом можем да се защитим - нека го направим."
И двете лекарки казват, че не са имали пациенти, при които са наблюдавани особено тежки реакции след ваксината. "Имам няколко пациенти, които се разболяха след имунизациите, но те го изкарват много по-леко", обяснява доктор Емануела Петкова.
Една година с много уроци
"Научихме се да се борим с тази болест само донякъде. Понякога се оказваме просто безсилни, което е ужасно", казва доктор Петкова. Споделя, че е научила много през тази година. "В началото бяхме много стресирани. След това започнахме да свикваме с мисълта, че ще живеем дълго време с това заболяване." Надява се, че скоро ще бъде произведено и лекарство, което да лекува COVID-19. "Медикамент, който да може да прекрати развитието на вируса и да не се стига до тези поражения в белия дроб, които персистират с месеци. Все още не знаем дали те изчезват или водят до хронични проблеми", обяснява тя. "Опитът е изключително важен", казва доктор Цветанова-Радева, "особено в ситуация, в която няма препоръки, не е подготвен план и трябва да вземаш решения само на база на това, което ти казват мозъкът и сърцето".
Автор: Александър Детев