Войната в Украйна вече превиши по продължителност Първата световна война

Войната в Украйна се изравни вчера по продължителност с Първата световна война, отбелязва в аналитичен материал телевизия Бе Еф Ем Те Ве, предаде БТА.

Конфликтът продължава вече 1567 дни, уточнява френската медия. Тя коментира, че способността за бързо приспособяване и устойчивостта на украинското общество, подкрепено от Европа, позволиха на украинската армия да се съпротивлява срещу руските сили вече над четири години.

Според базирания във Вашингтон мозъчен тръст Център за стратегически и международния изследвания около 325 000 руски войници са загинали в конфликта, а общият брой на убитите, ранените и изчезналите руски военни е достигнал 1,2 милиона. За сравнение, това е приблизително пет пъти повече от загубите, които САЩ понесоха във Виетнамската война или в Корейската война. Никоя голяма сила не е претърпявала подобно ниво на загуби след Втората световна война, отбелязва мозъчният тръст и коментира, че това е „изключително висока цена за минимални териториални придобивки“. За четири години руската армия е превзела само 1,25% от територията на Украйна. Напредъкът става все по-бавен, въпреки засилването на руските атаки. Това подсказва, че руските сили се препъват в една фронтова линия, която образно казано е препълнена с разузнавателни и ударни дронове, посочва мозъчният тръст, цитиран от Бе Еф Ем Те Ве.

Русия официално не е съобщавала брой на убитите, ранените или изчезналите военни във войната. Украйна също, припомня медията.

Появата на дроновете е една от най-важните характеристики на този конфликт, допълва Бе Еф Ем Те Ве. Те се произвеждат масово и евтино, оборудвани са с изкуствен интелект и правят фронтовата линия практически напълно прозрачна. С други думи никой вече не е в безопасност. Тези дронове правят почти невъзможна евакуацията на ранени с хеликоптери, които са се превърнали в твърде уязвими цели. Оттук идва и парадоксалното заключение - технологичният напредък води до исторически регрес. В Украйна шансовете за оцеляване след раняване намаляват, а съотношението между ранени и загинали достига нива, близки до тези от Първата световна война. Това наблюдение е направено от историка Стефан Одуен-Рузо, директор на изследванията във френското Висше училище за социални науки и един от най-добрите френски специалисти по анализ на военни конфликти, в частност на Първата световна война. Експертът припомня: „Във Виетнам хеликоптерите транспортираха казано ранените до операционната маса за по-малко от час, понякога дори за по-малко от 20 минути. Днес, заради дроновете, хеликоптерите вече не могат да летят. Отново наблюдаваме ниво на ранени, близко до това през Първата световна война. Това е изключително удивителен исторически регрес във военно време“.

Освен дроновете, алгоритмите също са вече в центъра на бойното поле, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. Военните използват алгоритми за обработка на сателитни данни, за да откриват прецизно вражески позиции. Изкуственият интелект автоматично коригира траекториите на дроновете и почти в реално време предлага оперативни решения на военните анализатори. Ако например през 2011 г., по време на операцията в Либия, определянето на цел е отнемало около 48 часа, то днес в Украйна това може да стане за около 10 минути. Ако през 2003 г. над 2000 анализатори са били ангажирани с идентифицирането на цели по време на американската инвазия в Ирак, то днес около 20 военни, използващи изкуствения интелект на американската софтуерна компания „Палантир“, специализирана в анализ на данни, могат да изпълнят същата задача. Бившият началник на руския Генерален щаб Юрий Балуевски отбеляза през ноември миналата година, че „кампанията в Украйна е сложила край на почти век война, водена с механизирана техника, характерна за индустриалните общества“. Според него армията с най-голяма изчислителна мощ ще има предимство в бъдещите конфликти.

Генералните щабове на въоръжените сили на западните държави смятат за възможна руска атака срещу държава от НАТО преди 2030 г., припомня още в анализа Бе Еф Ем Те Ве. През 2024 г. ръководителят на германското външно разузнаване Бруно Кал предупреди: „Москва не се стреми само да възстанови предвоенното си ниво, а да увеличи още повече своите конвенционални военни способности. До края на десетилетието Русия вероятно ще разполага с необходимите човешки и материални ресурси за атака срещу НАТО.“

Полша, която граничи както с Украйна, така и с Русия, е в състояние на повишена готовност. Според министъра на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш „Живеем в най-опасните времена след Втората световна война.“

Полша започна работа по програма, наречена „Винаги готов“, която има за цел да подготви населението за съпротива срещу евентуална инвазия. Програмата включва военно обучение, занятия по оказване на първа помощ и курсове за оцеляване, които са насочени както към ученици, така и към работещи и пенсионери. Планът предвижда обучението на 400 000 души до края на годината.

В началото на настоящата година допитвания във Франция показаха, че само 47% от французите одобряват доставките на оръжие за Украйна. Това е спад от 18 процентни пункта за четири години, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве. В отговор на въпрос дали биха плащали по-високи данъци, за да се наберат средства в подкрепа на Киев, 87% от французите се противопоставят на подобна идея. Що се отнася до пряка военна намеса в конфликта, общественото мнение също е резервирано. Само една трета от французите подкрепят изпращането на европейски войски в Украйна.

Войната в Украйна извади наяве историческо разминаване между Европа и САЩ. Според проучване на Европейския съвет за външни отношения само 10 процента от европейците вече смятат САЩ за надежден съюзник, а всеки втори европеец възприема президента на САЩ Доналд Тръмп като противник на Европа.

В своята „Национална отбранителна стратегия“, публикувана през декември миналата година, Пентагонът прогнозира „цивилизационно отслабване“ на Европа. През февруари 2025 г. европейските лидери изслушаха с недоумение речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността, в която той заяви, че най-голямата заплаха за Европа не е Русия, а „отказът на Европа от някои от нейните най-фундаментални ценности“, като свободата на словото и религиозната свобода, припомня Бе Еф Ем Те Ве.

Войната в Украйна ускори и стратегическото пренасочване на САЩ към Азия – процес, започнал още по времето на президента на САЩ Барак Обама. Основният приоритет на Доналд Тръмп сега не е Европа, а Индо-тихоокеанският регион. Конфликтът в Украйна му даде възможност да призове европейците да намалят зависимостта си от американската защита и да инвестират повече в собствената си отбрана. Това стратегическо оттегляне на САЩ променя геополитическите баланси и принуждава европейските държави да заемат позиция по ключови въпроси, включително евентуалното разширяване на френския ядрен чадър от защита на Франция към защита на европейско ниво, пише в заключение френската медия.

Република България последователно подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници, както и европейската и евроатлантическа перспектива на Украйна. България е част от усилията на ЕС, НАТО и международната демократична общност в подкрепа на Украйна. Приоритет на българската външна политика е осигуряването на правата на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство, което е важен мост на приятелството и сътрудничеството между двете страни.