Повече от 100 години след жестоките престъпления, извършени от германските колониални власти в днешна Намибия, Берлин призна за геноцид зверствата над народностните групи Хереро и Нама. За наследниците на засегнатите е предвидена милиардна сума. Но може ли Германия да бъде пример в това отношение и за останалите европейски държави, бивши колониални владетелки?
"Възстановяване на справедливостта"
„Мисля, че трябва да сме много предпазливи, когато говорим за репарации и обезщетения“, казва британската историчка Оливет Отеле, която изследва колониалното минало на някои европейски държави. Според нея е по-подходящ терминът „възстановяване на справедливостта“. Тя казва: „Преди всичко е важно да не смятаме, че става дума за еднократно плащане, с което отговорността да се изчерпва. Би трябвало да говорим за дълготраен ангажимент към образованието и здравеопазването на бившите колонии“. Кратък преглед по този въпрос показва, че редица бивши колониални сили в Европа са твърде далеч от подобни ангажименти.
Белгия и Конго
Белгия, например, владее днешната територия на Конго по толкова брутален начин, че дори останалите колониални сили в Европа са били ужасени. При управлението на крал Леополд II в началото на 20 век в Конго са били осакатени и избити милиони хора. Чак през 2020 – цели 60 години след възстановяването на независимостта на страната, белгийският крал Филипе изпрати писмо до правителството в Киншаса, в което изрази „най-дълбоко съжаление за нарушенията в миналото“. В Белгия междувременно се надигна и вълна от критики срещу някои богати родове, чиито състояния са натрупани чрез експлоатация на бившата колония Конго.
Италия и Северна Африка
През 2008, по време на посещение на тогавашния премиер Силвио Берлускони в Северна Африка, Италия поднесе извинения за престъпленията, извършени от нея по време на колониалното владичество през първата половина на 20 век. Берлускони се споразумя с либийския диктатор Муамар Кадафи за плащания в размер на 4 млрд. евро за инфраструктурни проекти. По същество обаче ставаше дума за сделка, а не за репарации, защото в ответ на това Либия се задължаваше да изнася повече суров петрол за Италия и да задържа бежанците от опити да прекосяват Средиземно море.
Португалия и робите
Португалските мореплаватели са били пионери в трансатлантическата търговия с роби. Много днешни португалци изпитват гордост от смелостта на своите предци, но си затварят очите за бруталността, с която е била колонизирана Ангола. Държавата извоюва своята независимост едва през 1975.
Нидерландия в Югоизточна Азия
През 2020 Нидерландия за пръв път изплати обезщетение на жертвите на колониални зверства, извършени от нидерландските войски в Индонезия. Става дума обаче за скромни суми, изплатени на преките наследници на жертвите. Нидерландия принципно отказва да говори за репарации. Правителството поднесе извинение за насилията, извършени основно в Индонезия през 40-те години. В така наречената антипартизанската война са били избити хиляди индонезийци. През март тази година крал Вилем Александър изрази официално съжаление по този повод.
Френските "неоспорими зверства"
По време на посещение в Африка през 2017 френският президент Макрон призова към помирение между бившите колонии и колониалните владетелки. Финансови репарации обаче той отказа. Според него би било „смехотворно“ да се иска от Франция да плаща за колониалното си минало. В същото време той нарече зверствата на европейските колониални владетелки „неоспорими“. През 2001 Франция прие уникален закон, с който определи търговията с роби като „престъпление срещу човечеството“. Войната за независимост на Алжир обаче все още предизвиква противоречиви реакции във френската политика.
Великобритания и империята
Лондон също отхвърля категорично идеята за репарации или финансови компенсации. Страната не бърза дори да признае неправдите от миналото. При посещение в Индия през 2013 бившият премиер Дейвид Камерън се извини на жертвите на насилия в Амритсар през 1919-а, но в същото време той заяви: „Мисля, че има много неща, за които можем да се гордеем от империалното си минало“. През миналата година 43% от британците са споделяли това виждане, показа тогавашна анкета. В отделни случаи британското правителство е плащало обезщетения – например на жертвите от насилственото потушаване на въстанията на т.нар. Мау Мау в Кения през 1950-те години. Но това си останаха само индивидуални обезщетения. Историчката Оливет Отеле смята, че в дебата за колониалното минало няма добри и лоши примери: „Трябва да се научим да живеем заедно и да проявяваме постоянен ангажимент." Според нея, една държава не е в състояние да компенсира с пари извършените социални неправди.
Автор: Барбара Везел