Скромната цел на американския президент Джо Байдън да стабилизира отношенията на САЩ с Русия свидетелства за реализъм, който предишните президенти не са имали, пише вестник Financial Times ("Файненшъл Таймс"), цитиран от агенция "Фокус".
Срещите на върха нямат нищо общо с тениса. Резултатът им рядко може да бъде обобщен във фразата „Гейм, сет и мач“. Всички последни четирима предшественици на Джо Байдън, които имаха леко наивни стандарти, се проваляха на срещи на върха с Владимир Путин и затова очакванията на сегашния президент бяха ниски. Нямаше илюзии за постигане на единство на възгледите, камо ли на сроден дух. Скромността на целите на Байдън - да стабилизира отношенията с главния му военен противник - свидетелства за реализъм, който липсваше на предишните президенти.
Всичко това не представлява особен интерес за световните медии. Байдън не похвали способността на Путин да възстанови свободата и просперитета на Русия, както Бил Клинтън през 2000 г. малко след като Путин беше избран за президент. Той също не чувства душата на Путин, както заяви Джордж Буш през 2001 г., точно както не се появи възможността за доверие, която видя тогава. Джо Байдън нямаше амбициозната цел да „рестартира“ американско-руските отношения, както фатално направи Обама през 2009 година. Ясно е, че тонът на Байдън е на милион мили от едноличното възхищение, което Доналд Тръмп донесе със себе си в Хелзинки, когато се срещна сам с Путин през 2018 г.
След повече от две десетилетия на власт тази „руска мечка“ едва ли беше готова да промени навиците си. Целта на Байдън беше да убеди Путин или поне да се опита да го убеди да заеме умерено по-малко опасна позиция. Тази цел е по-трудна, отколкото може да изглежда. Вкъщи Байдън е осмиван от републиканците и някои външнополитически експерти само защото е решил да се срещне с Путин. Възможността да бъдеш близо до американския президент се възприема като незаслужена награда за противник, който спонсорира редовни кибератаки срещу САЩ, да не говорим за водене на информационна война срещу западната демокрация.
"Нашите опоненти чувстват страха на Байдън", каза Марк Медоус, лидер на щаба на Тръмп, пред Fox News преди срещата на върха в Женева. Фактът, че много такива критици активно защитаваха поведението на Тръмп в Хелзинки, както и неговите нелепи любовни писма до лидера на Северна Корея Ким Чен-ун, не им попречи да излязат с такава категорична оценка по отношение на Байдън. Постоянството изглежда лош дух за хора с по-скромни интелектуални възможности, пише изданието. Байдън също трябва да се справи по някакъв начин с политиката на нетърпение от ерата на социалните медии. Ако подходът му към „постоянното прекопаване на собствената градинка“ към дипломацията работи, това ще трябва да дава плодове години наред. Ако е така, ще има малко "изпълнени мисии", когато става въпрос за намаляване на разделенията между САЩ и Русия.
Освен това времето променя способността на Байдън да гарантира ангажимента на европейските съюзници на Америка към този сценарий. Колегите на Байдън се договориха за твърдо комюнике на срещите на върха на Г-7 и НАТО миналата седмица. Желанието им да запазят западното единство срещу Русия обаче е смекчено от опасенията, че Байдън може да бъде президент за един мандат. Ерата на приемствеността в американската външна политика отмина. Дали Байдън ще бъде на поста си след три години и половина? Путин вероятно ще остане. Най-голямото предизвикателство обаче идва от действията на Путин, които по своята същност са непредсказуеми. Основната външнополитическа цел на Байдън е да се противопостави на все по-напористия Китай. Ключов елемент от стратегията на Байдън е да разпределя глобалните залози между САЩ и Китай (и Русия като автократичен асистент на Китай) по отношение на противопоставянето на демокрацията и автокрацията. Всичко това е прекрасно. И все пак приятелите на Америка наблюдават посоката на политиката на Съединените щати с истинско страхопочитание. Силите на Тръмпизма по никакъв начин не са прогонени и победата на Байдън само ускори тяхното навлизане в Републиканската партия. За европейските наблюдатели следващата битка между демокрацията и автокрацията всъщност може да се води в Съединените щати.
Как измерваме напредъка на Байдън с Путин? Най-вече чрез неща, които не се случват - като нова инвазия на Русия в Източна Украйна, подкрепа за международно пиратство, включително пренасочването на полета на Ryanair миналия месец и опасенията за живота на Алексей Навални, руски опозиционен лидер, чието име Путин все още отказва да произнесе . Липсата на големи кибератаки срещу Съединените щати, като атаката срещу SolarWinds по-рано тази година, би послужила като примерна изходна линия. По-амбициозен резултат би било отслабването на руско-китайските връзки. Покойният Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност, нарече двете страни "съюз на обидените". По-малко враждебните отношения между САЩ и Русия могат да отслабят прегръдката между Москва и Пекин, въпреки че вероятността от такъв резултат е много малка. Засега Байдън е принуден да се задоволи с по-скромни контрасти. В сравнение с пресконференцията на Путин през 2018 г. с Тръмп, по време на която руският лидер не скри усмивката си, соловата пресконференция на Путин в Женева изглеждаше доста сдържана.