В столицата на Казахстан се състоя тържествена церемония по откриване на паметници на известен казахски учен-геолог Каниш Сатпаев, на народен композитор и изтъкната казахска изпълнителка на домбра Дина Нурпеисова, а също така на лидерите на движението "Алаш" Алихан Бокейхан, Ахмет Байтурсънулъ и Миржакъп Дулатулъ. Откриването на тези паметници е символично в годината на 30-годишнината от независимостта на Казахстан и в навечерието на Деня на столицата.
Държавният секретар на Казахстан Кръмбек Кушербаев, който участва в откриването на паметници на Каниш Сатпаев и Дина Нурпеисова, отбеляза огромния принос на тези личности в развитието на страната.
В речта си държавният секретар заяви, че Каниш Сатпаев е ярък последовател на прогресивните идеи на казахския интелектуален елит. За Каниш Сатпаев по-старото поколение става пример за безкористно служение на народа, той също така активно участва в икономическия, социалния и духовния живот на страната, даде безценен принос за развитието на науката в Казахстан.
Отбелязвайки духовния символизъм на казахския народен музикален инструмент домбра в живота на казахския народ, държавният секретар Кушербаев разказа за нелекия живот и изключителното ярко творчество на Дина Нурпеисова, която стана широко известна като ненадмината кюйши – изпълнителка на народни инструментални произведения - кюи. Кръмбек Кушербаев също така посочи, че записите на концертните изпълнения на Дина Нурпеисова заемат особено място в културната съкровищница на казахския народ, а нейното творческо наследство и до ден днешен допринася много за развитието на народното изкуство.
Дина Нурпеисова (1861-1955 г.) е родена в Западноказахстанска област. Баща ѝ я научи да свири на домбра, а по-късно самият Курмангазъ става неин ментор. По поръчение на известен музиколог Ахмет Жубанов, през 1937 г. музикантът-домбрист Смагул Кошекбаев намира Дина Нурпеисова в село Козлово, Марфински район, Астраханска област, и я довежда в Алма Ата.
Същата година есента тя постигна първия си успех на втория републикански събор на народните таланти. Тук тя майсторски изпълни своя кюй "Бұлбұл", както и произведенията на Курмангазъ "Төремұрат " и "Қайран шешем". Журито единодушно ѝ присъди първото място. През 1944 г. тя е удостоена със званието "народна артистка на Казахска ССР". Последния си публичен концерт домбристката-ветеран даде през 1952 г. на 91-годишна възраст.
Каниш Сатпаев (1899-1964 г.) е геолог, откривател на многобройни минерални залежи в Казахстан, учен, първи президент на Академията на науките на Казахстан. К. Сатпаев беше много енергичен човек: непрекъснато се стремеше към знания, интересуваше се от всичко ново, непознато и не само в избраната от него професия на геолог. Още в младостта си той написа учебник по алгебра, събирал произведения на народното изкуство. Той се интересува от археология, изследва каменни фигури, скални рисунки, архитектурни паметници. Важна негова находка е плоча с надпис Tимур (Тимур Куция), открита близо до билото Улътау, на склона на планината Aлтъншок. Сега тази плоча се пази в една от залите на Ермитажа.
Бъдещият академик, геолог по професия, има дълбоки познания и в хуманитарните науки. През 1927 г. в Москва той издава книгата "Ер - Едиге", паметник на устното народно творчество. По негова инициатива започва работа по издаване на двутомна, а след това и многотомна история на Казахстан, сборник от съчиненията на Шокан Валиханов в пет тома.
Каниш Сатпаев бе много висок и едър човек. Когато бе представен на Уинстън Чърчил, английският министър-председател го попита:
- Всички казахи са толкова високи, колкото и вие?
- Моят народ е по-висок от мен, отвърна скромно и с достойнство Каниш Сатпаев.
Името му е увековечено в имената на улиците, университетите не само в родната си земя, но и в космоса. В необятните простори на Вселената, на стотици милиони километри от Земята, планетата 2402 "Сатпаев" извършва своя вечен ход. В негова чест е кръстен новият минерал "сатпаевит". В чест на 100-годишнината на учения, академик, първи президент на Академията на науките на Казахска ССР, с решение на ЮНЕСКО 1999 г. бе обявена за годината на Каниш Сатпаев.
Откривайки паметника на дейците на движението „Алаш“, президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев подчерта: "Алихан е държавник, който ръководи правителството на Алаш Орда. Ахмет е известен педагог, който става духовен учител на нацията. Миржакъп е талантлив писател, автор на първия казахски роман "Оян қазақ", в който е въплътена идеята за националното единство. Всички те са изключителни исторически личности. Този паметник е почит към всички герои на движението "Алаш".
К. Токаев се изказа за "душата на казахския народ" и напомни, че думата "Алаш" при казахите се счита за свещено, и отбеляза огромния принос на дейците на движението "Алаш" за духовното възраждане на казахската нация.
"Думата "Алаш " винаги е била свещена за нашия народ. В началото на миналия век лидерите на нацията се обединиха около идеята за "Алаш". Те направиха много за освобождението и просперитета на нашата страна. Те събудиха духа на хората и преобразиха техния мироглед. Те допринесоха за запазването на целостта на нашата територия. Те издигнаха казахската литература и култура на безпрецедентно ниво. Те допринесоха за интелектуалното издигане. „Лъвовете“ на Алаш, въпреки трудностите на тяхното време, възродиха идеята за държавността на казахския народ", каза държавният глава. Казахстанският президент отбеляза, че благодарение на провъзгласяването на независимостта на Казахстан, ние успяхме да изчистим имената на видните фигури от движението "Алаш", които бяха репресирани, а трудовете им - забравени.
В заключение Касъм-Жомарт Токаев посочи, че мечтата на лидерите на движението "Алаш" за независим Казахстан и създаване на равноправни отношения със света се сбъдна, и днес Република Казахстан е пълноправен член на международната общност.
Алихан Букейханулъ (1866-1937 г.) е виден обществен и държавен деец, организатор и лидер на национално-демократическата партия "Алаш", ръководител на първото казахско национално правителство „Алаш Орда“, учен, талантлив публицист. Алихан Букейханов посвещава целия си съзнателен живот на борбата за свобода и политическа независимост на казахския народ.
Ахмет Байтурсънулъ (1872-1937 г.) е казахски обществен и политически деец, един от лидерите и основателите на партия „Алаш Орда“, просветител, учен, езиковед, литературовед, тюрколог, поет и преводач. В Казахстан е почитан като "Ұлт ұстази" ("Учител на нацията").
Миржакъп Дулатулъ (1885-1935 г.) е казахски поет, писател, един от лидерите на правителството на Алаш Орда и национално-освободителното движение на Казахстан. Посветил живота си на възраждането на националното самосъзнание на казахския народ през ХХ век.