Разкъсаният от войната Афганистан има трилион долари трудно откриваеми литиеви находища в прашната си почва. След талибаните, които победиха без усилие, за да поемат контрола над страната тази седмица, съседите му вече лакомо наблюдават ресурса, пише Камрън Джоунс за "Интелинюз" в Лондон.
Литият е на фокус, тъй като е ключов елемент в производството на батерии, търсенето на които се очаква да нарасне през следващите десетилетия на фона на революцията на електрическите превозни средства, която е в ход.
Китай вече е основен производител на редкоземни метали и потенциално бизнес партньор, към който талибаните могат да се обърнат. Пекин вече се обърна към ръководството на талибаните през юли, много преди разпадането на подкрепеното от САЩ правителство в Кабул и беше една от малкото велики сили, които поддържаха посолството си в афганистанската столица отворено през последните дни. Предишните опити на Китай за разработване на афганистански недра обаче досега завършиха с неуспех.
"Ню Йорк Таймс" съобщи през 2010 г. за оценка на Пентагона на минералните богатства на Афганистан, която ги оценява на 1 трилион долара и нарече страната "Саудитска Арабия на лития".
Тази история се основава на съветски геоложки проучвания от 80-те години на миналия век, които САЩ разкопават през 2004 г. от афганистанските архиви. Въз основа на тези материали Американско геоложко проучване, а след това групата на Пентагона по бизнес проекти в контролираните територии проведоха проучване и съставиха доклад, впоследствие цитиран от медията.
Възможно е литиевите запаси в Газни и съседните провинции да са дори по-големи от запасите на Боливия, настоящият световен лидер в лития. Освен това са потвърдени огромни (2,2 милиарда тона) запаси от висококачествени железни руди, мед (60 милиона тона), неодим и кобалт (магнити, специални сплави), ниобий (суперкондензатори, свръхпроводници) и различни редкоземни метали.
В недостиг
Редкиземните метали са в недостиг, като Китай в момента контролира около 80% от световното производство. С възхода на цифровата икономика тези елементи придобиха все по-голямо значение и се превръщат в стратегически ресурс. Осигуряването на големи находища извън Китай е голям интерес за световните производители, което прави също толкова важно Пекин да си осигури производствени сделки с Афганистан.
Но има много трудности, които трябва да бъдат отстранени, преди Афганистан да започне мащабни минни операции. Първо е фактът, че находищата на неоткрит литий и мед не са нищо повече от глинена саламура и натрошен камък, което прави технически трудно извличането на минералите. След това съществува пълната липса на инфраструктура и прекомерни инвестиционни рискове, както и неограничена корупция и проблеми с физическата сигурност поради самия характер на афганистанското общество.
Афганистан вече има някои ограничени минни операции, като например занаятчийския добив на контролиран от талибаните лапис лазули, син полускъпоценен камък, за 20 милиона долара годишно.
Общо талибаните са спечелили 400 милиона долара приходи от експлоатацията на ресурсите на страната през 2020 г., много повече, отколкото прави правителството, подкрепено от САЩ. Ако в Афганистан се стартира професионален и мащабен добив, потенциалните приходи могат да се увеличат бързо.
Високо в дневния ред на новото талибанско правителство, което фундаменталистите са в процес на формиране, ще бъде финансирането. С падането на Кабул на 15 август администрацията на Байдън замрази милиарди долари афганистански държавни резерви, държани в банкови сметки на САЩ, отрязвайки талибаните от парите на бившето правителство.
Без пари и без жизнеспособна индустрия, изкушението за талибаните е просто да се концентрират върху бизнеса с наркотици, който генерира 1 милиард долара годишно от приходи и износ на опиум. Талибаните изрично обсъдиха проблема с наркотиците на първата си пресконференция с международната преса на 17 август и обещаха да превърнат Афганистан в страна, "свободна от наркотици", но наблюдателите остават скептични.
"Но отсега нататък никой няма да се замесва, никой не може да бъде замесен в контрабанда на наркотици. Днес, когато влязохме в Кабул, видяхме голям брой младежи, които седяха под мостовете или до стените и употребяваха наркотици. Това беше толкова жалко. Тъжно ми беше да видя тези млади хора без никаква вяра в бъдещето. Отсега нататък Афганистан ще бъде държава, свободна от наркотици, но се нуждае от международна помощ. Международната общност трябва да ни помогне, за да можем да имаме алтернативни култури. Ние можем да предложим алтернативни култури. Тогава, разбира се, много скоро можем да сложим край ", заяви говорителят на талибаните Забихула Муджахид на пресконференцията в Кабул.
Огромни инвестиции
Китай инвестира сериозно в страните от Централна Азия и по-далеч като част от проекта си "Пояс и път" за изграждане на сухопътния търговски и инвестиционен коридор със съвременна инфраструктура между Азия и Европа. Вече е в добра позиция за разширяване на тази инвестиция в Афганистан и свързване на страната с нарастващата регионална инфраструктура.
Страхът от Китай да се премести в Афганистан и да поеме контрола върху минерални ресурси се превърна в нарастващо притеснение за сигурността през последните няколко години.
Ако Китай овладее девствените запаси от литий и редки земни масиви в Афганистан, това ще бъде ключова победа в битката за ресурси с Европа и САЩ, които внасят 80% от своите редкоземни метали от Китай през 2019 г., докато Европейският съюз внесе 98 % от минералите си от Китай същата година.
В допълнение към преките икономически мотиви, Китай може също да се изкуши да развие производството на минерали в друга страна като преработка за производство на мед - друг бързо развиващ се метал на пазара благодарение на широкото му използване в електрически превозни средства - производството на литий е изключително вредно за околната среда.
Преместването на производството в страна, която дори никога не е чувала за въглеродни кредити, има голяма привлекателност, особено след като самият Китай вече се е ангажирал да постигне въглероден неутралитет през 2060 г.
Въпреки че Китай винаги е имал относително топли отношения с предишните афганистански правителства, досега цялата двугодишна история на китайските проекти в страната е завършила с неуспех. Базираният в Сингапур икономист Рафаело Пантучи в статия за "Никеи" припомня, че атентатите от 11 септември 2001 г. се случиха, когато талибанският министър на природните ресурси преговаряше с китайска делегация в Кабул.
Най-големият проект е мястото за добив на мед Мес Айнак, най-големият инвестиционен проект на китайски държавни компании в Афганистан. Очакваше се мината да произвежда търгуеми минерали на стойност 350 милиона долара годишно в рамките на пет години, но оттогава развитието на мината е замразено. Оказа се, че министърът на природните ресурси на Афганистан е поискал подкуп от 30 милиона долара от китайците за разрешение да работят в зона, напълно контролирана от талибаните.
Последният голям проект, с който китайските специалисти по външна търговия в Кабул бяха ангажирани, беше просто създаването на въздушен коридор за износ на кедрови ядки за Китай.