Тази година Казахстан отбелязва 30-ата годишнина от закриването на полигона Семипалатинск. С постановление на Министерския съвет на СССР от 14 ноември 1946 г. бе създаден Семипалатинския изпитателен ядрен полигон. Този полигон е първият и един от най-големите ядрени полигони на СССР.
Той е един от трите най-големи ядрени полигона в света, който осигурява разработването и подобряването на ядрените оръжия. По това време площта на полигона е 18 500 кв. км., това е съизмеримо с териториите на държави като Израел или Словения. В продължение на 40 години на Семипалатинския ядрен полигон са направени около 456 ядрени изпитания, включително въздушни, наземни и подземни. Общият капацитет на ядрените заряди, тествани в периода от 1949 до 1963 г. в Семипалатинския полигон, е 2,5 хиляди пъти по-голям от мощността на атомната бомба, пусната на Хирошима.
Тестовете за ядрени оръжия, провеждани в продължение на 40 години в Семипалатинския изпитателен ядрен полигон, причиниха непоправими щети на човешкото здраве и околната среда. През 1989 г. бе създадено антиядреното движение „Невада-Семипалатинск“, което обявява за своя цел прекратяване на ядрените опити в Казахстан и по света. На 29 август 1991 г. с Указ на президента на Република Казахстан Семипалатинският изпитателен ядрен полигон е закрит. След разпадането на Съветския съюз, на територията на суверенен Казахстан остава значително количество ядрени оръжия – стратегически ракети с бойни глави, далечни бомбардировачи и съответни атомни и термоядрени заряди за тях. Целият този смъртоносен потенциал беше четвъртият най-мощен в света.
И Казахстан, осъзнавайки глобалната отговорност към света, доброволно се отказа от ядрения арсенал. Това беше безпрецедентно решение, взето от народа на Казахстан и първия президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев. По това време това е първият в световната история случай на закриване на ядрен полигон по волята на народа. На базата на научно-производствените предприятия, разположени на територията на бившия Семипалатински полигон, с Указ на президента на Република Казахстан от 15 май 1992 г. е създаден Националния ядрен център на Република Казахстан. Създаването на такъв център е свързано с необходимостта от отстраняване на последиците от изпитанията на ядрено оръжие, създаването на научно-техническа, технологична, кадрова база за развитие на ядрената енергетика и реализацията на бившия военно-промишлен комплекс на изпитателния полигон.
На 13 декември 1993 г. Казахстан става член на Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО) и скоро след това става член на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). През май 1995 г. в подземната галерия на бившия Семипалатински полигон е унищожен последният останал там ядрен заряд, а Казахстан става не само де юре, но и де факто държава без ядрени оръжия. През същата година Казахстан и САЩ започнаха да премахват инфраструктурата за тестване на ядрени оръжия в Семипалатинския полигон. Трябваше да се затворят 181 галерии и 13 шахти. Работата започна през пролетта на 1996 г. и приключи през 2000 г. Но след края им Казахстан, Русия и САЩ продължиха да работят за премахване на последиците от ядрените изпитателни дейности на територията на полигона, за да го приведат в безопасно състояние.
През април 2010 г. Семипалатинският изпитателен полигон бе посетен от генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. От мястото на първата атомна експлозия той се обърна към световната общност с призив да се спрат ядрените опити. „Ако някой от нас се окаже там, ще има същите чувства и ангажименти, за които призовавам“, отбеляза ръководителят на най-голямата международна организация. През март 2012 г. първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев взе участие в Срещата на върха в Сеул по ядрената сигурност, където казахстанският лидер и президентите на Русия Дмитрий Медведев и на САЩ Барак Обама приеха съвместно заявление за тристранно сътрудничество на бившия Семипалатински изпитателен полигон, в което, изразявайки своята ангажираност в борбата с опасността от разпространението на ядрени оръжия и ядрен тероризъм, обявиха резултатите от съвместните работи на полигона, довели до значително увеличаване нивото на сигурност на него. Заявявайки, че тази работа е близо до приключване, лидерите на трите страни я оцениха като много успешен пример за тристранно сътрудничество, демонстриращ общ ангажимент за физическа ядрена безопасност и неразпространение.
Затварянето на един от най-големите полигони на планетата стана първата в историята на човечеството юридическа забрана за провеждане на ядрени опити. След Семипалатинския полигон бяха затворени или консервирани други ядрени полигони в различни краища на планетата. По този начин бяха създадени уникални условия за това, забраната на ядрените опити да придобие глобален характер. По този начин решителната стъпка, предприета от Казахстан през 1991 г., проправи пътя за приемането през 1996 г. на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити. Трябва да се отбележи, че в Семипалатинск през 2006 г. е подписан исторически Договор, според който цялата Централна Азия се превърна в зона без ядрени оръжия.
През 2009 г. по инициатива на Казахстан Общото събрание на ООН обяви 29 август - Денят на закриването на Семипалатинския полигон – за Международен ден на действия срещу ядрените опити. Международният ден за действия срещу ядрените опити за първи път бе отбелязан през 2010 г. Оттогава ежегодно този ден се отбелязва с провеждането на различни събития по целия свят, включително симпозиуми, конференции, изложби, конкурси, публикации, лекции в академичните институции, информационни предавания и други събития. Организацията на обединените нации също провежда ежегодни събития, свързани с тази паметна дата. На 27-29 август 2012 г. в Астана, Семей и Курчатов се проведе Международна конференция на тема „От забраната на ядрените опити към свят, свободен от ядрени оръжия“, посветена на Международния ден за действия срещу ядрените опити и 21-та годишнина от деня на затваряне на Семипалатинския изпитателен ядрен полигон.
В работата на конференцията участваха ръководители и депутати от 46 страни по света, включително 3 председатели на парламенти, 4 заместник-председатели на парламенти, редица председатели на комисии, техните заместници, както и членове на парламентите. Освен това, сред участниците в конференцията бяха високопоставени представители на международни организации, политици, известни експерти и учени, представители на правителства, международни НПО и медии. От трибуната на Конференцията първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев обяви старта на международен проект „ATOM“ (Abolish Testing: Our Mission), призова участниците в конференцията и всички хора с добра воля в света да подкрепят проект „ATOM“, като се подпишат под електронна петиция до правителствата по света с призив завинаги да се откажат от ядрените опити. Държавният глава отново призова за бързо разработване и приемане на Всеобща декларация за безядрен свят.
На 29 август 2017 г. с участието на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев и Генералния директор на МААЕ Юкия Амано се състоя официалното откриване в Казахстан на Банка за нискообогатен уран на МААЕ на базата на Улбинския металургичен завод. С предоставянето на своята територия за разполагане на банката, Казахстан направи своя пореден принос за укрепване на режима за неразпространение на оръжията за масово унищожение и създаването на изцяло нов механизъм за гарантирани доставки на нискообогатен уран за държавите-членки на МААЕ. На 29 август 2019 г. в Нур-Султан се състоя тържествена церемония по връчване „Наградата на Назарбаев за свят без ядрени оръжия и глобална сигурност“. Лауреати тогава бяха изпълнителният секретар на Организацията на договора за всеобхватна забрана на ядрените опити Ласина Зербо и покойният генерален директор на МААЕ Юкия Амано.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изпрати видеообръщение към участниците в тържествена церемония за връчване на наградите, в което посочи, че свят, свободен от ядрени оръжия, включително забрана на ядрените опити, остава най-важният приоритет на Организацията на обединените нации в сферата на разоръжаването. В тази връзка генералният секретар на ООН изрази благодарност към първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев за неговата ангажираност към тази кауза и учредяването на тази награда. Свидетелство за признаване и подкрепа от международната общност на приноса на Казахстан за намаляване на ядрените оръжия, укрепване на глобалната стабилност и осигуряване на равна и неделима сигурност за всички стана утвърждаването на 70-та сесия на Общото събрание на ООН на 8 декември 2015 г., по предложение на Казахстан, на Всеобща декларация за изграждане на свят, свободен от ядрени оръжия. В рамките на тази сесия на Общото събрание на ООН първият президент на Република Казахстан – Елбаси Нурсултан Назарбаев предложи за стотната годишнина на ООН да се разработи План за глобална стратегическа инициатива – 2045. Той призова всички държави - членки на ООН да си поставят за цел да освободят света от ядрените оръжия до 100-годишнината на ООН през 2045 г. По този начин безядрен Казахстан стана пример за подражание на световната сцена като привърженик на свят без ядрени оръжия и укрепване на глобалната система за сигурност.
На 27 август от 11 часа посолството на Република Казахстан открива в музея „Земята и хората“ фотоизложба, посветена на Международния ден за действия срещу ядрените опити - 29 август и 30 години от закриването на Семипалатинския изпитателен полигон. Изложбата ще продължи от 27 август до 3 септември 2021 г.