Легендарната военно-въздушна база на САЩ в Рамщайн днес изглежда странно. Хангар № 5 е преграден със стотици метри панели. На едно място малки деца играят футбол, на друго момчета и момичета надничат през процепите на панелите и търсят с поглед самолета, който скоро ще ги отведе на сигурно място в Америка.
Акмал Атефи и още 15 членове на голямата му фамилия са успели да се доберат до германския Рамщайн. По лицата им е изписано облекчение. „Благодарни сме на САЩ, че семейството ни получи сигурно убежище,“ казва Атефи. „Надяваме се скоро да се заселим някъде, където нашите деца ги очаква по-добро бъдеще.“ Атефи признава, че много му липсва родината, но: „Нямахме друг избор. Животът ни беше в опасност и трябваше да бягаме.“
„Бих останал и в Германия, но трябва да замина за САЩ“
Бягството на фамилията било осъществено в изключително опасни условия и само по чудо завършило успешно, разказва 38-годишният доскорошен жител на Кабул. „Там положението беше ужасяващо, страшно опасно. Просто не можете да си представите колко опасни са талибаните.“ Братовчед му Масуд Хотаки също успял да се измъкне с жена си и с четирите си деца. Масуд би искал повече от всичко друго да остане в Германия, но знае, че това не е възможно. „Тук сме с цялата рода: родителите ми, братя и сестри, чичо… Ще ми се да остана в Германия, но се налага да заминем за САЩ. Независимо от всичко това сме благодарни, че ни спасиха.“ В хангари 1, 2 и 3 на американската база в Рамщайн походните легла са почти плътно залепени едно до друго: те са хиляди на брой. По тях са насядали майки, които хранят бебета или малки деца, а по-големите търсят някаква разтуха в игри. Мнозина просто лежат по леглата и си почиват от изтощителното и опасно бягство.
Мъжете са се отделили на групички и се опитват да установят контакт с роднините, останали в Афганистан. А новините от там невинаги са добри, споделя Акмал Атефи. „Ужасно много хора напираха към портите на летището. После избухнаха бомбите и избиха мнозина“, разказва той. И припомня, че все още безброй негови сънародници се опитват да избягат от Афганистан. Но американската база в Рамщайн просто не може да поеме повече хора. Ако искат да отворят място за още мигранти от Афганистан, американците трябва да транспортират сегашните бежанци в Рамщайн по-бързо отвъд океана. Елизабет Хорст, пълномощен представител в посолството на САЩ в Германия, уверява, че въздушният мост за спасяване на хора от Афганистан продължава да действа: „Трябва да подсигурим достатъчно място за хората и да гарантираме сигурността им тук, във военно-въздушната база,“ обяснява тя. И добавя, че периодично се налагат паузи на евакуационните полети от Афганистан, за да се освободи място в Рамщайн.
Това е „Херкулесова задача“
Генерал Джон Олсън, командир на базата, говори за истинска „Херкулесова задача“, но обещава, че и занапред от Афганистан ще бъде евакуиран максималният възможен брой хора. „Наш първостепенен приоритет си остава да спасим живота на всички тези хора,“ казва генералът. Той подчертава, че спасителната операция е уникална. „Просто не можеш да повярваш на очите си, като гледаш какви чудеса вършат нашите млади пилоти, войниците и морските ни пехотинци!“ – възкликва генералът. „Става дум за човещина!“ Военният лекар полковник Саймън Ричи през изминалите дни е третирал много фрактури, видял е какви ли не наранявания и дори е изродил няколко бебета. „Повечето пациенти са добре. Третираме всички нуждаещи, които слизат от самолета, без да ги питаме откъде идват или кои са. На всички се оказва еднаква помощ и даваме всичко от себе си, за да помогнем,“ казва военният лекар. Военновъздушните сили на САЩ възнамеряват да продължат евакуирането от Афганистан на хора, търсещи закрила – на колкото е възможно повече хора, подчертават военните. И това ще продължи, докато американското външно министерство не издаде други указания.
Автор: Александра Дийц