Реджеп Тайип Ердоган управлява Турция вече почти 20 години. През това време той успя да установи контрол над много от вестниците и телевизиите в страната. Поради това опозиционните политици, активисти и критици на режима се пренесоха в социалните мрежи, където създадоха един вид алтернативна медийна среда и общественост. Те използваха платформи като Туитър, Фейсбук или Ютюб, за да насочват общественото внимание към нередности и закононарушения. Използваха ги и за мобилизиране на своите привърженици. Същевременно редица малки, алтернативни медии настаниха там своите програми.
Сега обаче турският президент е решен да сложи край на това. През последните години правителството му постоянно затягаше контрола над медиите в интернет, а сега Ердоган изглежда е готов да нанесе следващия си удар.
Правителството, президентската служба за комуникациите и държавният медиен надзор RTÜK подготвят нови разпоредби, засягащи социалните мрежи - те са оформени като мярка срещу „фалшивите новини, дезинформацията, провокациите и саморазправата". Нарушенията по смисъла на този закон ще се наказват с парични глоби и затвор. Според правителствени източници, новият закон вече се изготвя.
Ердоган иска мир в социалните мрежи?
"Има много оплаквания от всички слоеве на обществото" - така шефът на парламентарната фракция на ислямистко-консервативната „Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) Наджи Бостанджъ обоснова мярката. По думите му, хора и институции са вземани на прицел от профили на медии или от провокатори с фалшиви самоличности, които използвали език, нарушаващ мира между хората и обществото. „Искаме закон, който ще съблюдава за спазването на демокрацията, свободата и правото", уверява той.
Опозицията обаче силно се съмнява в това. В случая става дума най-вече за разширяване на влиянието на правителството и в дигиталното пространство, посочват редица опозиционни политици. Те предупреждават, че новите разпоредби ще доведат до вълна от арести, а в интернет и социалните мрежи ще бъде наложена цензура. На тези критики Бостанджъ отговаря така: целта не е да бъде ограничена свободата на изразяване в интернет, а да се обяви война на дезинформацията, казва той пред ДВ.
"Това е началото на лов на вещици"
Медийният експерт Мустафа Адигюзел от опозиционната Републиканска народна партия смята това само за претекст: „Те винаги предупреждават, че най-близките ти хора могат да станат жертва на фалшиви информации. Но е странно това, че единствено управляващите партии решават кое е истина и кое не." Адигюзел е убеден, че това е началото на лов на вещици в Турция. В същото време президентската администрация ще използва социалните медии за своята собствена пропаганда, добавя той. „Много често посланията на самия Ердоган съдържат дезинформации. Означава ли това, че сега те ще му потърсят сметка", пита риторично представителят на опозицията.
От октомври миналата година турското правителство методично затяга контрола над съдържанията в интернет. За тази цел бяха приети поправки в медийния закон. Според една от тях интернет-платформите с над 1 милион потребители са длъжни да открият свое представителство в Турция. Ако Туитър и сие откажат, тогава турските съдилища могат да наложат ограничаването на тяхното поле за действие с до 95 процента. Освен това съдържания, които по преценка на правителството са съмнителни, подлежат на парична глоба между 1 и 10 милиона турски лири. Критици виждат в закона още едно посегателство срещу свободата на мненията и пресата в Турция.
По модела на Германия?
Представители на правителството твърдят, че подобно законодателство има и в редица демократични държави, в това число и Германия. Ердоган дори определи новия закон като „по германски модел". Очевидно става въпрос за закон, приет през 2017 година – (NetzDG), според който съдържания, използващи езика на омразата, могат да бъдат отстранявани от интернет-платформите. Турската опозиция обаче често припомня, че между политиката на турското правителство по отношение на онлайн-медиите и тази на западните държави няма никакви прилики. Такива могат да се търсят по-скоро със страни като Китай, Русия или Индия.
Автор: Даниел Белът