Властите в Кьолн разрешиха на мюезините в града да призовават мюсюлманите на молитва в джамиите. Призивът за молитва, наречен езан, ще може да звучи от високоговорители в петък между 12 и 15 часа и да е с продължителност не повече от 5 минути, съобщава "Нойе Цюрхер Цайтунг". Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер защити решението. Според нея много от жителите на Кьолн са мюсюлмани и правото на мюезините да ги призовават на молитва е "знак на уважение".
Критиците смятат, че решението ще увеличи влиянието на Ердоган в Германия
Но решението предизвика и много критики. Сред мюсюлманските молитвени домове в Кьолн е и Централната джамия на турско-ислямското сдружение "Дитиб". Сдружението е пряко подчинено на турската дирекция по религиозните въпроси "Дианет", а централната джамия бе открита през 2018-а в присъствието на турския президент Ердоган. Към Турция от години се отправят критики, че посредством "Дианет" се опитва да оказва влияние в други държави. Религиозната институция е изпратила около 900 турски имами само в Германия. Бившият председател на конституционния съд за провинция Северен Рейн-Вестфалия Михаел Бертрамс определи проекта, който позволява призивите към молитва, като "политическия триумф" за Ердоган.
Хамед Абдел-Самад: Тези призиви нямат място в едно секуларно общество
"Всеки мюсюлманин има право да се моли, да пости и да посети Мека. Но защо някои хора трябва да имат правото да озвучават квартала си с високоговорители?", пита политологът Хамед Абдел-Самад. “Атеисти, хиндуисти и вегани нямат това право. Само малцинството на мюсюлманите ще може по 5 минути всеки петък да тръби своята идеология на 35 места в Кьолн", казва той в интервю за “Ди Велт”. Според Абдел-Самад това решение е противоконституционно, защото привилегирова само една религия.
Трябва ли тогава и камбаните да бъдат забранени? "Камбаните също дразнят понякога, но не разпространяват пропаганда като призива на мюезина", смята още политологът. Според него в призивите на духовните служители в джамията ясно се казва, че "Аллах е по-велик от всички религии, всички врагове, всички хора, а Мохамед е неговият пратеник". И точно това според Абдел-Самад няма място в едно секуларно общество. Това се отнася и за камбаните, въпреки че са традиция в много градове. "Съвременната ни западна култура произхожда преди всичко от динамиката на Просвещението. Кант, Спиноза и Хюм са по-влиятелни днес от Исус, Павел или Лутер", допълва той.
"Повечето мигранти от мюсюлмански страни не се молят, повечето жени не носят забрадка, но когато държавата говори за мюсюлмани, става дума за забрадката и призива на мюезина”, казва Хамед Абдел-Самад и определя това разбиране като “средновековно”. Според него държавата трябва да е неутрална по религиозните въпроси. Тя е длъжна да гарантира правото на всеки да вярва и да се моли, но не и да насърчава “някои мюсюлмани да излагат своите идеи навсякъде в институции и в общественото пространство”.