Хората пристигат масово в австрийската провинция Бургенланд - повечето пеша и с малко багаж. Австрийците даряват пари и играчки за децата, армията и неправителствените организации осигуряват храна. Годината е 1956-а, а бежанците идват от Унгария, където съветските танкове са влезли, за да потушат недоволството срещу комунистическия режим, разказва "Ди Цайт". В резултат от инвазията 180 000 унгарци бягат и преминават границата с Австрия. Тогавашната готовност на австрийците да помогнат е повод за гордост и до днес. И когато се отправят критики към рестриктивната политика на Виена по отношение на мигрантите, австрийците често припомнят зимата на 1956-а година.
"Това беше Австрия"
Какво се случва тогава и как са приети унгарците наистина? Отговорите на този въпрос се намират в т.нар. унгарски квартал, разположен във виенския район Флоридсдорф. "Посрещането беше изключително дружеско", спомня си 83-годишният Ищван Хохбаум. След като преминава границата на 27-и декември 1956-а, възрастен жандармерист го води при други бежанци на гарата. Там им дават коледни сладки, портокали и банани, а на следващия ден ги отвеждат до бежанския лагер в град Трайскирхен. Оттам Хохбаум решава да тръгне пеша към Виена. "Но съвсем скоро един шофьор ме качи и ме нахрани", разказва възрастният мъж. "Това беше Австрия."
В този период в Австрия се изграждат над 200 бежански лагера, разказва ORF. Част от тяхса разположени в бивши руски казарми. Още на 26-и октомври 1956-а година социалдемократът Оскар Хелмер, тогавашен министър на вътрешните работи, постановява, че всички бежанци от Унгария трябва да получат убежище без изключение. В края на октомври се създава Австрийският национален комитет за Унгария под председателството на архиепископ Франц Кьониг.
Споменът за руската окупация е пресен
В основата на готовността за помощ са антикомунистическите нагласи в Австрия, пише "Ди Цайт". Те от една страна са наследство от времената на националсоциализма, от друга - хората в източните части на страната добре си спомнят руската окупация, приключила само година преди Унгарското въстание от 1956-а. "Повечето унгарци не бягаха от репресии, а просто се надяваха на по-добър живот", казва историчката Иболя Мурбер, която от години работи по темата. Но докато властите възприемат бежанците от Унгария като икономически мигранти, за австрийците те са борци за свобода. Правителството на Австрия използва възможността, за да подобри имиджа на страната. Управляващите във Виена очакват, че много от пристигналите скоро ще напуснат държавата. Така и става - в началото на 1957-а година 70 процента от унгарските бежанци вече не са в Австрия.
Бежанците имат право да работят още от първия ден
Около 30 хиляди унгарци все пак остават в Австрия. За разлика от днес, те получават правото да работят още от първия ден. Дават им се стипендии за университети и възможност да пътуват безплатно в градския транспорт. Който иска, след няколко години се сдобива и с австрийско гражданство. А с помощта на ООН се изгражда и унгарският квартал във Флоридсдорф, Когато Ищван Хохбаум пристига в Австрия, той почти не говори немски. Но въпреки това само след няколко седмици си намира работа като чертожник. Когато след няколко години бъдещата му съпруга Енико започва да работи в същата фирма, първо решава, че е австриец, тъй като владее добре местния диалект.
След няколко месеца обаче нагласите започват да се променят. Във вестниците започват да описват унгарските бежанци като мързеливи и неблагодарни - щом могат да си позволят да обикалят кафенетата. А когато в края на 1957-а година става ясно, че някои от напусналите Австрия унгарски бежанци искат да се върнат обратно, консервативният канцлер Юлиус Рааб казва: "Не можем да бъдем благодетелите на света". Но за отказ от интеграция в Австрия не се говори - австрийците свързват унгарския акцент по-скоро с романтични клишета. Днес във Флорисдорф почти не се чува унгарски. Някогашното унгарско селище сега е обикновен виенски квартал.