Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 година.
Речта на омразата и престъпленията от омраза се увеличиха рязко в цяла Европа и се превърнаха в особено сериозно и тревожно явление — както офлайн, така и онлайн. За справяне с това общоевропейско предизвикателство са необходими общи действия на ЕС. Понастоящем обаче няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС. Инициативата е първата стъпка в процеса на разширяване на списъка на престъпленията в ЕС. Следващата стъпка ще бъде държавите членки да одобрят инициативата, преди Комисията да може да представи законодателно предложение.
Заместник-председателят на Комисията по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Омразата няма място в Европа. Тя е в разрез с основните ни ценности и принципи. Нуждаем се от действия на равнище ЕС, за да гарантираме, че омразата се инкриминира по един и същ начин навсякъде в Европа.“ Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс отбеляза: „Трябва да отвърнем решително на предизвикателствата, поставени от речта на омразата и престъпленията от омраза в целия ЕС — сега и за в бъдеще. Инициативата е важна стъпка към по-ефективен европейски отговор на подобни заплахи срещу плурализма и приобщаването. Няма да позволим това явление да отслаби нашите демокрации".
Основни елементи на съобщението
С инициативата се представят доказателства за необходимостта от разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, за да бъдат включени речта на омразата и престъпленията от омраза съгласно критериите, установени в член 83, параграф 1 от ДФЕС:
- Трансграничното измерение на речта на омразата и престъпленията от омраза: онлайн изказванията на омраза се разпространяват бързо и са достъпни за всички навсякъде. Идеологиите зад речта на омраза и престъпленията от омраза, могат да бъдат разработвани на международно равнище и бързо споделяни онлайн. Престъпленията от омраза могат да бъдат извършвани от престъпни мрежи с членове от няколко държави.
- Речта на омразата и престъпленията от омраза като област на престъпност: Комисията смята, че речта на омразата и престъпленията от омраза представляват област на престъпност, тъй като имат специфична обща черта — „омразата“ — насочена към лица или групи лица, споделящи (или възприемани като споделящи) едни и същи защитени характеристики.
- Речта на омразата и престъпленията от омраза като област на особено тежка престъпност: речта на омразата и престъпленията от омраза са особено тежки престъпления, тъй като подкопават общите ценности и основните права на ЕС, утвърдени в членове 2 и 6 от Договора за Европейски съюз, както и в Хартата на основните права. Те имат вредно въздействие върху хората, техните общности и обществото като цяло.
- Развитие на престъпността: налице е постоянно нарастване на двете явления поради различни икономически, социални и технологични промени. Пандемията от COVID-19 е един от факторите, допринасящи за това нарастване.
- Няма алтернатива на разширяването на списъка на престъпленията в ЕС: речта на омразата и престъпленията от омраза са инкриминирани в различна степен в държавите от ЕС. Единствено разширяването на списъка на престъпленията в ЕС, за да бъдат включени в него речта на омразата и престъпленията от омраза, може да доведе до ефективен и всеобхватен наказателноправен подход към тези явления на равнището на ЕС, както и до последователна защита на жертвите на подобни деяния.
След като получи одобрението на Европейския парламент, Съветът трябва единодушно да приеме решение, с което речта на омразата и престъпленията от омраза се определят като нова област на престъпност, която отговаря на критериите, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС. Впоследствие Комисията може да предложи приемането на законодателство за установяване на минимални правила относно определенията и санкциите за реч на омразата и престъпления от омраза, които да бъдат приети от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура.
Публикуваното външно проучване потвърждава мащаба и тревожната тенденция, свързана с речта на омразата и престъпленията от омраза. По време на пандемията нарасна степента на омраза, изразявана по адрес на ромите, евреите, мюсюлманите и лицата от азиатски произход, или към хората, които се възприемат като такива, намираща израз в расистки нападения и побои, физически тормоз, заплахи и расистки изстъпления. Според различни източници 52 % от младите жени и момичета са били подложени на онлайн насилие, включително заплахи и сексуален тормоз, докато хората с увреждания са изложени на по-голям риск да станат жертви на тормоз и тежки престъпления, включително престъпления от омраза, в сравнение с други лица.
Престъпленията от омраза и речта на омразата са в разрез с основните европейски ценности, установени в член 2 от Договора за ЕС. Съгласно член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС („ДФЕС“) Европейският парламент и Съветът могат да установят минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите в области на особено тежка престъпност с трансгранично измерение. Такива области са например тероризмът, трафикът на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца. Въз основа на развитието на престъпността Съветът може да приеме решение за определяне на други такива области, което дава възможност на Комисията – като втора стъпка – да предложи стабилна уредба за борба с речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС.
На равнището на ЕС вече съществува уредба за силен общ отговор на расистките и ксенофобските изказвания на омраза и престъпленията от омраза чрез Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право. Целта на рамковото решение е да се гарантира, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции в целия ЕС. Решението задължава държавите членки да инкриминират речта на омразата, т.е. публичното подбуждане към насилие или омраза въз основа на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. От държавите членки се изисква също така да гарантират, че за престъпления, различни от реч на омразата, такава расистка и ксенофобска мотивация се счита за утежняващо обстоятелство или, като алтернатива, че тази мотивация може да бъде взета предвид при определянето на санкциите.
Комисията подкрепя усилията на държавите членки за ефективно прилагане на рамковото решение чрез работата на Групата на високо равнище за борба с расизма и ксенофобията и други форми на нетърпимост. Инициативата е част от по-широк набор от действия на ЕС за борба с незаконната реч на омразата и идеологиите на насилствения екстремизъм и тероризма онлайн, като например Кодекса на ЕС за поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, предложения Законодателен акт за цифровите услуги, Регламента относно борбата с терористичното съдържание онлайн и интернет форума на ЕС. С настоящата инициатива ще се подкрепи Планът за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. и Стратегията за борба с антисемитизма и насърчаване на еврейския начин на живот в ЕС, както и Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.