Първият президент на СССР Михаил Горбачов смята, че съветските власти първоначално са подценили мащаба на проблемите на междуетническите отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото обновяване. Страната можеше да бъде спасена дори след преврата през август 1991 г. с помощта на създаването на Съюз на суверенните държави. „Първо подценихме мащаба и дълбочината на проблемите на междуетническите отношения, отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до заключението, че съюзът трябва да бъде подновен", каза Горбачов пред ТАСС.
Според него целта на властите на СССР е била „да се създаде истинска федерация с реален суверенитет на републиките, които делегират на центъра част от правомощията”. „Сигурност, отбрана, транспортна мрежа, единна валута, гарантиране на човешките права по проектосъюзното споразумение бяха в сферата на общите структури. Сигурен съм, че това беше реален вариант, повечето републики биха го подкрепили, но Пучът от ГКЧП осуети тази възможност“, каза той.
„Но дори след пуча, когато републиките обявиха своята независимост и позициите на президента на СССР бяха сериозно отслабени, аз вярвах, че Съюзът може да бъде запазен. И предложих да се споразумеем за Съюз на суверенните държави“, уточнява първият президент на СССР.
Той отбеляза, че Съюзът на суверенните държави ще се превърне в конфедеративна държава с още по-широки правомощия на републиките. „По-специално те ще станат членове на ООН, а Съюзът ще запази място в Съвета за сигурност. Единството на въоръжените сили, контролът върху ядрените оръжия ще бъдат запазени. Сигурен съм, че това би било много по-добре от това, което се случи след разпадането на Съюза“, заключи Горбачов.
Горбачов нарече времето преди напускането му от поста на държавен глава „черни дни“ за себе си, Съветския съюз и Русия. Защитаването на президентството със сила би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици, каза той.
"Това бяха тъмни дни за Съюза и Русия. И тъмни дни за мен, въпреки че не загубих самообладание. Подписах указ за оставката на президента на СССР, смятам, че нямах право да действам по различен начин, “, каза Горбачов. Той отбеляза, че „не може да се насочи към някаква силна опция по две причини“. „Първо, в този случай бих престанал да бъда себе си. И второ, такова решение би довело до остър граждански конфликт с непредвидими последици. Вярвах, че това не бива да се допуска“, подчерта първият президент на СССР.
Горбачов уточни, че не е съгласен с мнението, че Съветският съюз е можел да бъде спасен, ако не е било решението му да подаде оставка като президент на страната. „Веднага след Беловежското споразумение издадох указ, в който подчертах, че съдбата на една многонационална държава не може да се определя от волята на лидерите на трите републики, този въпрос трябва да бъде решен само с конституционни средства. Осъдих прибързаното появата на този документ – той не беше обсъждан нито от населението, нито от Върховните съвети на републиките, от чието име е подписан“, каза той.
Първият президент на Съветския съюз припомни, че по това време в парламентите на републиките се обсъжда проект на договор за Съюза на суверенните държави. "Трябва да кажа, че разчитах на демократично избрани парламенти, въпреки че Беловежското споразумение дори не предвиждаше ратификацията на този документ. Но в този критичен момент те не си казаха думата. Освен това решиха да отзоват своите представители от Върховния съвет на СССР и на 12 декември, практически без обсъждане, под аплодисменти, те ратифицираха Беловежското споразумение", заключи той.
Горбачов подава оставка като президент на СССР на 25 декември 1991 г., в същото време Съветският съюз престава да съществува.