Севернокорейци, успели да избягат в Южна Корея, често се сблъскват с трудности - не намират работа и не могат да свикнат, че с тях се отнасят като с аутсайдери. За мнозина единственият изход е обратно през границата.
В Южна Корея гадаят какво точно е накарало един севернокореец, който през ноември 2020 успял да избяга от Пхенян, да се завърне обратно в страната си в началото на януари 2022. Някои предполагат, че това се дължи на трудностите, към които бегълците не винаги успяват да се нагодят в новия си и твърде различен начин на живот в чуждата страна.
Друг фактор е копнежът по оставеното в родината семейство. Той кара част от бегълците да пренебрегнат дори опасността от строго наказание, каквото обикновено ги очаква от страна на режима на Ким в Пхенян.
Някои се връщат обратно
Според някои съобщения, севернокореецът, за който става дума в конкретния случай, не е успял да си намери друга работа, освен като портиер. Изпитвал и трудности да се издържа финансово. От Министерството на обединението в Южна Корея, което подпомага дезертьорите в новия им живот, заявиха обаче, че мъжът е получавал финансова помощ и подкрепа при търсенето на квартира, работа и медицинска помощ.
От общо над 30 000 севернокорейци, успели да избягат в съседна Южна Корея през последните години, най-малко 30 са се върнали обратно в родината си. Според Чан–Янг Ю, избягала от Северна Корея през 2010 година, причините могат да бъдат различни: „Някои бегълци успяват трудно да се задържат на работа в Южна Корея, други срещат трудности да преодолеят културните различия, трети пък се чувстват дискриминирани“, казва 30-годишната жена.
Тя разказва например, че не се е опитвала да скрие северния си диалект, но други бегълци от Северна Корея ставали обект на подигравки именно заради акцента си. Жената разказва и това, че южнокорейски шофьор на такси принудил леля ѝ да слезе от колата му, след като узнал, че тя е севернокорейка.
Дълбоко вкоренено недоверие
Този случай едва ли е единичен. Много южнокорейци, особено от по-старото поколение, имат дълбоко вкоренено недоверие към севернокорейците, защото спомените им за Корейската война от 1950 до 1953 година са все още твърде живи.
Лелята на Ю в крайна сметка решила да се върне в Северна Корея – въпреки усилията на останалите членове от нейното семейство да я разубедят. „По-голямата сестра на баща ми е пристигнала в Южна Корея през 2015 година, но единствената ѝ дъщеря остана в Северна Корея. Леля ми беше уважавана лекарка в родината ни, а дъщеря ѝ също стана лекарка и сега не желае да напуска страната“, казва Ю.
За да работи като лекарка в Южна Корея, лелята на Ю се е нуждаела от по-висока квалификация, с каквато тя не е разполагала, затова е била принудена да работи в ресторант. И така до 2018 година, когато решила окончателно, че ще се завърне обратно в родината си – въпреки молбите на собствения ѝ брат да не прави това.
По-късно се оказало, че в Северна Корея жената е била използвана за политическа пропаганда – принуждавана била да разказва на сънародниците си колко ужасен е животът в Южна Корея, което я накарало да се върне обратно.
"Там, където всичко ми е вече познато"
„Дори и сред успешно интегрираните бегълци има хора, които рано или късно се виждат принудени да се върнат в родината си по чисто семейни причини“, казва за ДВ Кейси Лартиг, съосновател и президент на Freedom Speakers International – организация от Сеул, която помага на бегълците от Севера да изучават английски език. Някои от тях решават лично да предадат на семействата си в Северна Корея парични помощи, защото не се доверяват на куриери, или пък искат да организират бягството на свои роднини и познати.
По думите му, някои от завърналите се в Северна Корея се озовават в китайски затвори, а друга част биват интернирани от властите. „Хората може да се чудят защо някой би предпочел да се върне обратно в Северна Корея, но за част от тези хора проблемите в Южна Корея явно се оказват непреодолими. И те си казват: “Поне да съм някъде, където всичко ми е вече познато“, добавя Лартиг.