Руският президент Владимир Путин отправи директна военна заплаха към НАТО. Това се случи на срещата му с френския президент Еманюел Макрон, който бе на посещение в Москва с цел войната в Източна Европа да бъде избегната.
Русия е струпала десетки хиляди свои войници близо до Украйна, в Беларус и в окупирания украински полуостров Крим. Кремъл твърди, че няма да атакува Украйна, но поиска от НАТО гаранции, че Украйна никога няма да бъде приета в Алианса – искане, което бе категорично отхвърлено. Путин заяви на срещата си с Макрон, че „ако Украйна се присъедини към НАТО, европейските държави ще бъдат въвлечени във военен конфликт с Русия”, предадоха световните агенции.
Путин каза и положителни неща на срещата, продължила близо пет часа. „Много от идеите на Макрон (за европейската сигурност) са реалистични по отношение на бъдещите стъпки“, заяви Путин. „Възможно е да продължим напред с някои от неговите предложения“, посочи руският президент. Френският президент Макрон подчерта, че политиката на отворени врати на НАТО е от съществено значение, добавяйки, че „Путин има силни възгледи, които не винаги са същите като нашите в Европа“. „Предстоящите дни са от решаващо значение“, каза Макрон, който ще посети и Киев. Путин и Макрон се договориха да разговарят отново по телефона след пътуването на френския президент до Киев, където той ще има среща с украинския президент Володимир Зеленски. Двамата лидери се договориха и да продължат взаимоизгодното сътрудничество между двете им страни.
Седнал срещу Путин в Кремъл на дълга маса, Макрон каза, че е в Москва заради „критичната ситуация" в Европа. „Тази дискусия може да даде начало на посоката, в която трябва да вървим, а именно към деескалация“, каза Макрон и призова за „отговор, който е полезен както за Русия, така и за останалата част от Европа“. Представители на САЩ казват, че Москва е събрала 110 000 войници близо до границата с Украйна и е на път да натрупа достатъчно голям брой сили - около 150 000 войници - за пълномащабна инвазия до средата на февруари. Русия настоява, че няма планове за атака и вместо това е поставила свои собствени искания за гаранции за сигурност, които според нея биха намалили напрежението. Западните страни обаче подчертаха, че няма да се поддадат на изнудване от страна на Москва, която през 2014 г. започна война срещу Украйна и анексира незаконно Крим.
Междувременно американският президент Джо Байдън заяви, че ако Русия нахлуе сега в Украйна, може да забрави за газопровода„Северен поток 2”. Байдън каза това след среща с германския канцлер Олаф Шолц. „Ако Русия нахлуе в Украйна, това ще означава танкове и военни, които прекосяват границата на Украйна отново. Тогава няма да има повече „Северен поток 2". Ние ще сложим край на него", заяви Байдън, визирайки газопровода, който свързва Русия с Германия, заобикаляйки традиционния транзитен път за руски газ - Украйна. Президентът не обясни как САЩ ще постигнат това, тъй като въпросът зависи от Германия. На въпрос по темата на общата пресконференция със Шолц, той заяви: „Обещавам ви, че ние ще можем да направим това". От своя страна Олаф Шолц заяви, че Вашингтон и Берлин са напълно единни по въпроса за санкции, които да бъдат наложени на Русия в случай на агресия от нейна страна срещу Украйна. Шолц предупреди, че подобна агресия ще струва много скъпо на Русия.