След като Русия предприе инвазия в Украйна на 24 февруари рано сутринта, много наблюдатели се запитаха дали комунистически Китай няма да се изкуши да опита да установи контрол над Тайван - демократичен самоуправляващ се остров, който смята за своя отцепила се провинция (б. авт.: Гражданската война в Китай завършва през 1949 г. с победа на комунистическата партия, а националистите бягат в Тайван). Направен беше паралел между руските действия и претенциите на Пекин, отбелязва Дойче веле.
Това не е случайно. Макар че Тайван и Украйна в много отношения са различни, между тях често се прави сравнение като съюзени със Съединените щати демокрации, към които имат претенции авторитарни сили, коментира агенция Блумбърг.
В навечерието на, по думите му, "специалната военна операция" в Украйна, президентът на Русия Владимир Путин посети Пекин в началото на февруари за откриването на зимните олимпийски игри в Пекин. Путин и китайският му колега Си Цзинпин демонстрираха близко партньорство, обявявайки "отношения от нов тип" между двете големи източни авторитарни сили, отправящи през последните години все по-ясно предизвикателство към доминиращата позиция на водения от САЩ демократичен Запад в международните отношения.
Китайската официална позиция за конфликта остава двусмислена, коментира Дойче веле. Говорителката на китайското министерство на външните работи Хуа Чунин многозначително каза, че в Украйна има "ситуация", но не и руска инвазия. "Тайван не е Украйна", подчерта тя, но в същото време повтори позицията на комунистически Китай, че островът е "неотменима част от територията" му.
Независимо от отричанията на официален Пекин, властите в Тайпе следят развитията в Украйна с безпокойство. Китайската народна република (КНР) отдавна претендира за суверенитет над острова и се е зарекла да установи един ден контрол над него, ако е необходимо, със сила, отбелязва Дойче веле.
Притесненията бяха особено силни през първите дни от войната, когато ситуацията изглеждаше много неясна. Сега, когато очакванията на някои политици и експерти за бърза руска победа не се оправдаха, а украинските сили оказват изненадващо силна съпротива, изглежда много по-малко вероятно Китай да предприеме опит да превземе Тайван със сила.
Пекин несъмнено следи внимателно развитията в Украйна. Преди руската инвазия представители на американското правителство предупреждаваха, че Китай може да види удобен момент за потенциална атака срещу Тайван. Още повече че през последните години китайските въоръжени сили бързо набират мощ и увеличиха присъствието си около острова. Веднага след руското нахлуване представители на китайските власти направиха войнствени изявления. Генералният консул на Китай в японския град Осака Сюей Цзян например видя "важен урок" за Тайван, че "слабият никога не трябва да бъде толкова глупав, че да се бие със силния", отбелязва Блумбърг.
Китайската позиция за конфликта обаче се променя със събитията на терен. Две седмици по-късно, войната на Владимир Путин изглежда повече като "спирачка", отколкото като "пътна карта" пред Си Цзинпин, коментира Блумбърг.
Агенцията допълва, че опитът на Русия досега в Украйна обаче навежда на мисълта, че превъзходството в огнева мощ само по себе си няма да е достатъчно, за да гарантира бърза победа с минимални загуби.
Така както Москва целеше да отстрани за броени дни украинския президент Володимир Зеленски, китайски анализатори често говорят за бърза победа срещу Тайван. Сега не само, че тези твърдения са поставени под въпрос, но и Пекин наблюдава неочаквано гневната реакция на международната общност, бързото сплотяване на Запада и налагането на безпрецедентни икономически санкции на Русия. Освен това Си Цзинпин, който даде заявка да остане начело на Китай за неопределен период от време, знае колко висока би била "цената на провала, включително за личната му съдба", коментира бившият посланик на САЩ в Пекин Уинстън Лорд, цитиран от Блумбърг.
Американският институт за мир, федерална институция, пише в свой анализ, че макар да е изкушаващо да се правят паралели, "Китай не е Русия. И Тайван не е Украйна."
За разлика от Русия на Владимир Путин, която изпрати свои войски в редица държави, включително Грузия, Сирия и Украйна, Китай на Си Цзинпин се въздържа от големи бойни операции и намеси в чужбина. В контраст с агресивното поведение на руския президент, китайският му колега, поне засега, се опитва да си изгради имидж на държавник на глобалната сцена. И докато Си предлага "взаимноизгодни решения" и амбициозни инвестиционни и търговски проекти, отразяващи превръщането на Китай в глобална политическа и икономическа суперсила, то Путин не направи реален опит да предложи алтернатива на глобалната лидерска роля на Съединените щати, отбелязва Американският институт за мир.
Освен това, въпреки открояващите се паралели, Тайван и Украйна са в различна ситуация. Фактът, че бившата съветска република не е член на НАТО, почти сигурно е бил решаващ фактор за решението на Путин да я нападне, още повече че Байдън заяви публично, че САЩ няма да изпратят войски, за да ѝ помогнат. В контраст, Си Цзинпин и неговите колеги от Политбюро на Китайската комунистическа партия са убедени, че Тайван има решителната подкрепа на най-способните въоръжени сили в света, коментира Американският институт за мир.
През октомври Байдън обяви, че Съединените щати ще защитят Тайван, ако бъде нападнат от Китай, пише Би Би Си. Тайванските въоръжени сили също така непрекъснато подобряват своята боеспособност с помощта на партньори като Вашингтон. Освен това, докато Украйна има дълга сухоземна граница с Русия, то Тайванският проток, широк над 160 километра, е естествена бариера между континентален Китай и острова, отбелязва Ройтерс.
Лев Нахман от центъра Феърбанк за китайския изследвания към Харвардския университет коментира пред Дойче веле, че "Китай иска да си остави известно дипломатическо пространство" за маневриране, "така че хората да не очакват непременно, че (той) ще се държи по същия агресивен начин като Русия, поне в краткосрочен план". Ако Пекин реши, че е настъпил моментът да си вземе обратно Тайван, китайските лидери "няма да действат по същия начин като" руското ръководство, прогнозира Нахман.
Китай често се се представи за "отговорна глобална сила", показвайки, че за него е по-важно, отколкото за Русия, да не бъде смятан за държава парий, отбелязва Блумбърг. Освен това втората икономика в света е ключов системен фактор в редица отрасли и снабдителни вериги, за разлика от Русия, която изнася основно петрол и газ.
Предприемането на военни действия в близко бъдеще ще подкопае вътрешнополитическите цели на Си да превърне Китай във "велика социалистическа модерна страна" до средата на този век, коментира Блумбърг. Китайският президент се е съсредоточил върху постигането на "общ просперитет" на фона на забавянето на националния икономически растеж, отбелязва агенцията и цитира думите му, че "времето и инерцията" са на страната на Китай за "повторно обединение" с Тайван по мирен път.
Експерти очакват разрушенията и жертвите в Украйна да засилят призивите за мирно решаване на тайванския въпрос. "Когато започне битка, всичко става много сложно и непредсказуемо, и нещата се променят по неочаквани начини", каза за агенция Блумбърг Ни Лъсьон - базиран в Шанхай учен, който често пише за китайската военна стратегия.
Освен това въоръжените сили на Тайван са в повишена готовност от началото на руската инвазия, макар да не са съобщили за каквато и да било необичайна китайска военна активност, отбелязва Ройтерс. Тайванската президентка Цай Ингвен лансира идеята за "асиметрична война", а правителственият съветник Ма Чънкун посочи успехите на Украйна в това отношение с мобилни оръжия и подвижни сили.
Както и обаче да се развие руско-украинският конфликт, суверенитетът над Тайван си остава дългосрочна стратегическа цел на Китай. "Тайван рано или късно ще се върне в прегръдката на родината", заяви китайският министър на външните работи Ван И на годишната сесия на парламента този месец в Пекин.