На 16 март 2022 г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с обръщение към народа на Казахстан, в което представи подробен списък на амбициозни реформи, които следват да се извършат.
Президентът К. Токаев обяви исторически политически реформи за демократизация, чрез предаване на властта към правителството и парламента. Президентът заяви: „В основата на курса за изграждане на нов Казахстан стои необходимостта от осигуряване на честна и свободна политическа конкуренция. Политическата трансформация е насочена към създаване на честни и справедливи „правила на играта“. Премахване на фаворизирането и монополите във всички сфери на живота. Имаме ясна визия за бъдещето и контурите на нов Казахстан – ефективна държава със силно гражданско общество“.
Президентът К.Токаев призовава за окончателно премахване на смъртното наказание, като в Конституцията няма да има текст, отнасящ се за смъртното наказание. Президентът обеща, че ще се полагат усилия за укрепване на суверенитета и независимостта на Казахстан и ще се работи за просперитет сега, а не в бъдеще. Президентът заяви, че е време да се укрепи единството в обществото, признавайки, че събитията от януари 2022 г. са навредили на международната репутация на Казахстан. Президентът К.Токаев обяви, че за изпълнението на предложените от него реформи трябва да бъдат внесени 30 изменения в Конституцията, а до края на 2022 г. трябва да бъдат приети още 20 закона. Тази голяма законодателна работа ще позволи да се проектира и изгради нов Казахстан под ръководството на президента К.Токаев.
Програмата за реформи на президента символизира началото на нова ера в политическото развитие на страната, с акцент върху насърчаването на демократизацията, отчетността и устойчивостта в управлението на държавата. С цел преход на страната от форма на управление със силна президентска власт към президентска република със силен парламент, програмата за реформи предвижда основен преглед на ключовите институции на държавата, включително правомощията на президента, функционирането на парламента и местното самоуправление, както и реформиране на политическата, партийна, избирателна, съдебна и правоохранителна система.
Президентската програма за реформи беше формулирана след консултации с експерти и лидери на гражданското общество, включително учени и общественици. Препоръки бяха получени и от депутати от парламента, Конституционния съвет, Централната избирателна комисия и Върховния съд. Реформите са пряко продължение на предишните реформи, обявени от президента, но бяха ускорени от трагичните събития, настъпили в страната през януари, които сега се разследват.
Основните реформи включват:
Участие на президента в политическа партия: по време на мандата си президентът ще бъде задължен по закон да прекрати членството си в политическа партия.
Правомощия на президента в местното самоуправление: бе предложено президентът вече да няма правомощия да отстранява кметовете в местната власт.
Парламентарен надзор при назначенията: при назначаване от президента на председателя на (новосъздадения) Конституционен съд и председателя на Висшия съдебен съвет ще се изисква съгласие на Сената на Парламента.
Териториално устройство: мащабните политически реформи ще засегнат административно-териториалното устройство на страната. Президентът предложи да се създадат две нови области - Абайска и Улътауска, с областни центрове съответно в градовете Семей и Жезказган. Лидерът на Казахстан също така обяви, че е взето решение Алматинска област да се раздели на две нови области – Алматинска област с център в Капшагай и Жетисуйска област с център в Талдъкорган.
Ограничения в държавната служба: държавните служители и политиците ще бъдат ограничени в броя на длъжностите, които могат да заемат едновременно, за да се избегне прекомерна концентрация на власт.
Избирателна и законодателна реформа: долната камара на парламента Мажилис ще бъде реформирана, така че съотношението между национални и регионални представители да е 70/30. Също така ще има реформи по прехвърляне на Централната избирателна комисия в независимо професионално управление и намаляване четири пъти на прага за регистрация на политическа партия - от 20 хиляди до 5 хиляди партийни члена. Също така, Мажилисът ще има разширени законодателни правомощия.
Освен това, за предизборни кампании по-активно ще се използват социалните мрежи, и ще бъдат определени лимити за дарения за предизборни кампании, за да се предотврати влиянието на отделни лица и засилване на принципа на ненамеса в избирателния процес от чужбина - тези мерки ще гарантират независимостта и прозрачността на избирателната система на страната.
Реформи на правоприлагащите органи. С нов акцент върху правата на гражданите в съдебния процес и правоохранителната сфера, ще бъде проведено широко разследване по обвинения, свързани с изтезания и малтретиране. Разследването ще се проведе от Генералната прокуратура. Окончателно премахване на смъртното наказание с позоваване на изключването му от Конституцията.
Съдебни реформи и Конституционният съд: Конституционния съд ще бъде пресъздаден, за да се гарантира спазването на Конституцията. Освен президента и парламента, вече генералният прокурор и омбудсманът по правата на човека ще имат право да сезират Конституционния съд. Председателят на Конституционния съд ще се назначава от президента, със съгласие на Сената на Парламента. Освен това, важни заседания на Висшия съдебен съвет ще бъдат излъчвани онлайн, а процедурата за подбор на съдии ще стане по-прозрачна. Ще бъде въведено разглеждане в присяжни съдилища за по-широк кръг дела.
Гражданско общество и граждански права: статутът на комисаря (омбудсман) по правата на човека ще бъде засилен на ниво Конституция и конституционен закон, ролята на обществените съвети ще бъде засилена, форматът на тяхната работа ще бъде коренно променен.
Свободата на медиите. Програмата за реформи на президента отбелязва важността на ролята на медиите в отразяването на належащи проблеми. Законите, свързани с медиите, ще бъдат съответно преразгледани, за да се осигури по-голяма конкуренция в медиите.