Русия се подготвяше за възможен конфликт със Запада, като прехвърли голяма част от доларовите си валутни резерви в злато. В трезорите на централната банка се съхраняват над 2000 тона от благородния метал. В случай на неотложност обаче този актив не е лесно конвертируем.
Откакто през 2014 г. Русия окупира Крим, а западните санкции – по-умерени от сегашните - удариха Москва, централната банка на Русия закупи над 1000 тона злато. В същото време страната намали количеството на щатските си долари, за да ограничи зависимостта си от американската финансова система. Други централни банки съхраняват частично златните си резерви в международни финансови центрове като Лондон или Ню Йорк. Според официалната информация руските запасите от благородния метал на стойност около 140 млрд. долара се съхраняват изцяло в страната.
Златните резерви - ценни, но безполезни
Заради санкциите, около половината от валутните резерви на Русия – в размер приблизително на 600 млрд. долара - вече не са достъпни. И макар златните резерви да са защитени от чуждестранен достъп, до голяма степен те си остават сравнително безполезни. Предназначението на валутните резерви, включващи златото на централната банка, е да предпази националната валута от обезценяване при криза. Закупувайки рубли с долари, евро или злато например, централната банка подкрепя търсенето и поддържа нивото на валутния курс. Но тъй като доларовите и евровите запаси са вече замразени, на Русия вероятно ще ѝ бъде трудно да продава големи количества злато.
Наложените санкции забраняват британски, европейски и американски институции да работят с Руската централна банка. Това изключва Русия от главните центрове за търговия със злато като Лондонския пазар за метали. Според „Блумбърг“ търговците на злато и банките в други страни също предпочитат да стоят на разстояние от руското злато. Причините за това са две: първо, защото е почти невъзможно то да бъде препродадено на западните пазари и второ - поради страх от т.нар. вторични санкции. В американския Сенат вече е внесено искане за налагане на наказателна мярка срещу купувачите и продавачите на руско злато, независимо в коя държава се намират.
Пазарът не толерира твърде голямо предлагане
На теория Руската централна банка все още може да използва своето злато. Така например, тя може да се опита да го продаде на други централни банки. Подобно на Русия, много държави също увеличиха дела на благородния метал в резервите си в последните години. В медийни публикации, като потенциални клиенти на Москва се посочват Индия и Китай. Но в тази ситуация те вероятно биха купили сериозни количества злато от Русия само със сериозна отстъпка. Друга възможност би била директната продажба на руски граждани чрез вътрешни банки или посредници. Мнозина биха имали интерес към обмяна на рубли срещу злато, поради загриженост за активите си. Това обаче би ограничило монетарната политика на страната в момент, в който правителството може да реши да печата нови рубли, за да финансира войната си.
Краят на една епоха?
Епохата на "златния фетишизъм" вероятно е приключила, пишат икономистите от университета „Принстън“ Харолд Джеймс и Брендън Грийли във "Файненшъл таймс". Златото, в крайна сметка, не е ценна стока, а платежно средство, чиято стойност зависи само от готовността на всички да го приемат като такова. А в случая с резервите на Русия тази готовност е политически въпрос. Валутният експерт Флориян Керн от мюнхенския мозъчен тръст Dezernat Zukunft казва, че дори и без санкции би било трудно да се използват руските златни запаси. Световният пазар на злато не е достатъчно ликвиден, за да поеме значима част от руското злато – написа Керн в Туитър. Според него това ще доведе до срив в цената на златото. Така съкровище за милиарди, поне на хартия, може да се стопи.