Безаналоговата армия на Владимир Путин в действителност се оказа безаналогова – едва ли има друга военна сила в света, която да води война без военен командир. А в Украйна се случва точно това. Няма военен командир на място, на фронта, който да взима решения, пише в. „Ню Йорк Таймс“, цитирайки американски експерти, анализирали руските военни действия през последните пет седмици.
Този подход за водене на война обяснява и неуспеха на руската армия, която предприе пълномащабна военна инвазия в Украйна на 24 февруари. Липсата на обединителен военен лидер в Украйна означава, че руските въздушни, сухопътни и морски сили не действат в синхрон. Техните некоординирани кампании на бойното поле са белязани от лоша логистика, нисък морал и между 7000 и 15 000 убити войници, казват висши служители на САЩ и независими анализатори.
Лошата стратегия е причина и за смъртта на поне седмина руски генерали на украинска земя. НАТО и САЩ са втрещени, че на бойното поле няма военен командир, който да дава заповеди. Вместо това заповедите се дават от Москва. От президента Владимир Путин, военния министър Сергей Шойгу или началника на генщаба Валерий Герасимов. Американското разузнаване разсекрети доклад, според който Путин получава непълна информация за случващото се в Украйна, и дори че има раздор между него и Шойгу. Трудно е да се ръководи война от стотици километри разстояние. То може да доведе до прекъсване на връзката между войските, които са на фронта, и стратезите в Москва, които изготвят военната стратегия. Вместо да рационализира процеса, Русия има армия, която не е в състояние да се адаптира към бързата и пъргава украинска съпротива. Руските войници са научени да не правят нито един ход без изрични инструкции на военачалниците им.
Този подход води до сериозни грешки, каквито виждаме да допуснат руските агресори в Украйна. В Москва се чертае стратегията, после тя се предава на генералите на място, които пък от своя страна я препредават на войниците – и последните трябва да следват тези инструкции, независимо от реалната ситуация на бойното поле. Другият сериозен проблем за Русия е, че никой не смее да постави под съмнение решенията, които се взимат в Кремъл, дори те да не са правилни. Войниците на дъното на йерархията не са упълномощени да посочват недостатъци в стратегията, дори те да са очевидни. Нагледен пример за провала на руската армия е потапянето на десантния кораб „Орск“ на пристанището в Бердянск. Американският ген. Уесли Кларс, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, пита: „Колко трябва да си луд, за да закотвиш кораб на пристанище, преди първо да си обезопасил района?“.
В американска военно командна структура, например, полеви командир с четири звезди ще координира и синхронизира всички подчинени въздушни, сухопътни и военноморски сили, както и специални операции и кибероперации. Кампанията ще има основна цел, център на тежестта, с операции в подкрепа на тази цел. В американската военна стратегия се прави и оценка на изминали операции, за която мнение дават участвали в битките американски войници. В Русия обаче е останал навика от съветско време информация да се пази в тайна и всички да се лъжат един друг.