През 2008 година в Източна Европа беше създадена една ничия земя, от която Путин вече 14 години къса парчета. Решението на НАТО от тогавашната среща на върха в Букурещ беше най-лошото от всички възможни, коментира ФАЦ.
Никой на Запад, в това число и бившата германска канцлерка Ангела Меркел, не носи никаква вина за това, че Путин нападна една мирна съседна държава. За това решение отговорен е само руският президент. Но срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 година, на която Меркел отрича да е постъпила неправилно, е част от злополучната предистория. Тази среща, на която на Украйна и Грузия беше обещано членство в Алианса, наистина беше белязана от една погрешна преценка, както се изрази украинският президент Зеленски.
Най-лошото от всички възможни решения
На срещата в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш искаше да постигне бърз прием на двете бивши съветски републики. Германия и Франция обаче се противопоставиха - очевидно от желание да се съобразят с интересите и тревогите на Русия. Резултатът беше един типичен компромис: двете страни получиха обещание за членство, което обаче не беше осъществено.
Това беше най-лошото от всички възможни решения. Ако тогава Украйна беше приета в НАТО, Путин едва ли щеше да дръзне да я нападне. И ако я нямаше перспективата за присъединяване на страната към Алианса, щеше да отпадне поне този претекст за руските атаки, които започнаха още същата година с нахлуването в Грузия.
Ничия земя
Така решението от Букурещ на практика създаде в Източна Европа една стратегическа ничия земя, от която Путин вече 14 години къса отделни парчета. Това определено не беше шедьовър на западната дипломация.